Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Спусна се на земята.
— Движат се по една издатина под стената към кулата „Магдала“. Спрете ги.
Стефани, следвана от Джефри, напусна къщата. Една напечена от слънцето уличка минаваща покрай западната стена, продължаваше на север към паркинга и отиваше към владението на Сониер. Джефри очевидно бе нащрек и за мъж, ненавършил трийсет години, се бе държал изключително професионално.
В тази част на града къщите бяха съвсем нарядко. Тук-там групички борове и ели извисяваха клони към небето.
Нещо изсвистя покрай дясното й ухо и се удари в мазилката на отсрещната сграда. Тя се обърна и видя, че късо подстриганият брат от къщата се прицелва в тях от двайсетина метра. Тя се хвърли зад някаква кола, паркирана до задната част на една къща. Джефри се сниши към земята, претърколи се, после се надигна и изстреля два куршума между протегнатите си крака. Изпукването, подобно на фишек, беше заглушено от виещия вятър. Единият от куршумите попадна в целта и мъжът извика от болка, хвана се за бедрото и падна.
— Добър изстрел — каза тя.
— Не можех да го убия. Дал съм дума.
Изправиха се и хукнаха.
Малоун последва Марк. Каменистият склон, осеян със стръкчета изгоряла трева, ставаше все по-стръмен, а неприятният вятър се бе усилил, шибаше ги яростно и монотонното му бучене заглушаваше всички звуци наоколо.
Бяха от западната страна на града. Величествената гора от северната част беше изчезнала. Надолу се спускаха само голи скали, които проблясваха на горещото следобедно слънце, покрити с туфи мъх и пирен.
Площадката, която Малоун беше пресякъл преди два дни, преследвайки Касиопея Вит, се простираше на десетина метра над тях. Кулата „Магдала“ се извисяваше над нея и той забеляза няколко силуета горе, които се възхищаваха на гледката към долината. Лично за него гледката не беше особено впечатляваща. Височините го удряха в главата като вино — една от слабостите, които бе скрил от правителствените психолози. Осмели се да погледне надолу. Рехави шубраци изпъстряха стръмния склон на неколкостотин метра надолу. След това стърчеше тясна издатина, а под нея се спускаше още по-стръмен склон.
Марк беше на пет-шест метра пред него. Видя, че поглежда назад, спира, после се обръща и насочва пистолета си към него.
— Да не би да съм казал нещо нередно? — извика той.
Вятърът блъсна ръката на Марк и разклати оръжието.
Той хвана пистолета с две ръце, за да се прицели по-добре. Малоун забеляза яростта в очите му и когато се обърна, видя един от късо подстриганите братя точно под тях.
— Спри, братко — изрева Марк, за да надвие вятъра.
Мъжът държеше „Глок 17“, същото оръжие като на Марк.
— Ако вдигнеш пистолета, ще те застрелям — отчетливо каза Марк.
Ръката на мъжа увисна във въздуха.
Малоун не беше във възторг от положението, в което се намираше, и се притисна към стената, за да е извън обсега на оръжията им.
— Тази битка не е твоя, братко. Знам, че просто изпълняваш заповедите на магистъра. Но ако те прострелям, дори само по крака, ще паднеш в пропастта. Нима си струва?
— Длъжен съм да следвам магистъра.
— Той те излага на опасност. Замислял ли си се изобщо какво правиш?
— Това не е моя отговорност.
— Но да запазиш живота си е твоя отговорност — отвърна Марк.
— Би ли ме застрелял, сенешале?
— Категорично.
— Нима това, което търсиш, е толкова важно, че да убиеш друг християнин?
Малоун забеляза, че Марк обмисля въпроса, и се запита дали решителността, която зърна в очите му, може да се мери с куража, който му бе нужен, за да продължи. Той също се беше изправял пред подобна дилема, и то няколко пъти. Не бе лесно да убиеш човек. Понякога обаче се налагаше.
— Не, братко, не струва колкото един човешки живот — каза Марк и свали пистолета.
С ъгълчето на окото си Марк забеляза някакво движение. Обърна се и видя, че мъжът се възползва от отстъплението на Марк. Вдигна оръжието с две ръце, за да се прицели по-добре.
Изстрел обаче не последва.
Пукот, приглушен от вятъра, долетя от лявата страна на Малоун и мъжът с късата коса отхвръкна назад, когато куршумът потъна в гърдите му. Не можа да разбере дали носеше защитна жилетка, но вече нямаше значение. Близкият изстрел наруши равновесието му и силното му тяло се олюля. Малоун се втурна към него в опит да го задържи и видя спокойните му очи. Спомни си погледа на мъжа с червеното яке на върха на Кръглата кула. Не му стигнаха само две крачки, за да го достигне и вятърът помете брата от издатината.