Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Чакам да чуя истината, за която спомена — обърна се Стефани към Торвалдсен. — В Дания ме посъветва да не съм толкова предубедена към теб и към всичко, което Ларс смяташе за важно. Сега осъзнавам, че си много навътре в нещата. Естествено, разбираш защо сме подозрителни.
— Добре тогава. — Торвалдсен остави вилицата. — Доколко познавате Новия завет?
Странен въпрос, помисли си Малоун. Знаеше, че Стефани е вярваща католичка.
— Освен всичко друго Новият завет съдържа четири евангелия — на Матей, на Марк, на Лука и на Йоан, които ни разказват за Исус Христос.
— Историците са категорични — кимна Торвалдсен, — че Новият завет е бил съставен през първите четири века след Христа като средство за всемирно разпространяване на християнското послание. В крайна сметка това е и значението на думата „католик“ — „всемирен“. Спомнете си, че за разлика от днес в стария свят политиката и религията са били тясно свързани. С упадъка на езичеството и самовглъбяването на юдаизма хората започнали да търсят нещо ново. Последователите на Христос, които били всъщност евреи, прегърнали едно различно учение, създали своя нова версия на Словото. Същото направили и карпократианците, есените, наасени и гностиците, както и стотина други новопоявили се секти. Основната причина за оцеляването на католическата версия, докато останалите избледнели, е възможността й да наложи вярата си в целия свят. Те придали на Светото писание такъв авторитет и власт, че в крайна сметка никой не можел да оспори неговата достоверност, без да бъде обвинен в ерес. Но Новият завет предизвиква множество дебати.
Малоун доста се бе интересувал от Библията. Беше я прочел наред с много исторически анализи и знаеше за несъответствията в нея. Всяко от евангелията представляваше неясна смесица от факти, слухове, легенди и митове, подложени на безброй преводи, редакции и преработки.
— Сигурно си спомняте, че възникващата християнска църква е съществувала в контролирания от Рим свят — каза Касиопея. — За да привлекат последователи, свещениците трябвало да се борят не само с множество езически вярвания, но и със собствената си юдейска вяра. Трябвало да се разграничат от останалите. Исус трябвало да бъде много повече от пророк.
— Какво общо има това с нещата, които се случват тук? — прекъсна я нетърпеливо Малоун.
— Помисли какво би означавало откриването на костите на Христос за християните — отвърна Касиопея. — Тяхната религия се основава върху тезата, че Христос е умрял на кръста, възкръснал е и се е възнесъл на небето.
— Това схващане е въпрос на вяра — тихо промълви Джефри.
— Прав е — каза Стефани. — Не фактите, а вярата е определяща.
— Нека изключим този елемент от уравнението за момент, тъй като вярата означава също така и липса на логика — поклати глава Торвалдсен. — Помислете за следното. Ако мъж на име Исус е съществувал, как тогава летописците на Новия завет са знаели нещо за живота му? Представете си само дилемата с езика. Старият завет е написан на иврит. Новият завет е написан на гръцки, а всякакви източници, ако те изобщо са съществували, би трябвало да са били написани на арамейски. Съществува и въпросът със самите източници.
Лука и Матей разказват за изкушението на Христос в пустинята, но Исус е бил сам, когато това се е случило. Както и молитвата на Исус в Гетсиманската градина. Лука твърди, че я е изрекъл, докато Петър, Яков и Йоан били на един хвърлей камък. Когато Исус се върнал, апостолите били заспали, а той незабавно бил арестуван и после разпънат на кръста. Никъде не се споменава Исус да е изричал дума за молитвата в градината и за изкушението в пустинята. Ние обаче знаем за тях с най-малки подробности. Откъде?
Във всички евангелия се казва, че апостолите са избягали след задържането на Исус. Следователно никой не е бил с него, но и в четирите евангелия има подробни описания на разпятието. Откъде идват тези подробности? Какво точно са направили римските войници или пък Пилат и Симон? Откъде биха могли да знаят всичко това авторите на евангелията? Вярващите биха казали, че информацията е дошла по божие вдъхновение. Но четирите евангелия, така наречените Божии слова, съдържат много повече несъответствия, отколкото прилики. Защо Бог би искал да ни обърка?
— Може би просто не трябва да подлагаме съдържанието на съмнение — каза Стефани.
— Вижте — продължи Торвалдсен, — съществуват прекалено много примери за противоречия, за да ги сметнем за преднамерени. Да разгледаме нещата по-общо. В Евангелието на Йоан се споменава за неща, които останалите три, така наречените синоптични евангелия, напълно пренебрегват. Освен това езикът в Евангелието на Йоан е много по-различен, посланието много по-издържано. Сякаш откровението му е съвсем различно. Но някои от най-ярките несъответствия се наблюдават при Матей и Лука. Единствено те споменават за раждането на Исус и за неговите предци, но дори и те си противоречат. Матей твърди, че Исус бил аристократ, потомък на Давид, готвен да бъде цар. Лука е съгласен за връзката му с Давид, но го смята за потомък на по-нисша класа. Марк тръгва в съвсем различна посока, представяйки образа на беден дърводелец.