Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Някаква представа къде са отишли? — попита Кларидън от задната седалка.
Той посочи екрана.
— Скоро ще разберем.
От разпита на ранения брат, който бе подслушвал разговора на Кларидън в къщата на Ларс Нел, бе разбрал единствено, че Джефри е предоставил изключително малко информация. Очевидно се бе усъмнил в мотивите на Кларидън. Дьо Рокфор беше сгрешил, като го изпрати там.
— Ти ме увери, че можеш да намериш онези книги.
— За какво са ни? Нали имаме дневника. Трябва да се съсредоточим в дешифрирането на това, с което разполагаме.
Сигурно беше прав, но той все пак се питаше защо Марк Нел бе избрал точно тези два тома от хилядите книги в архива.
— Ами ако съдържат информация, която липсва в дневника?
— Знаеш ли колко версии на една и съща информация съм срещал? Цялата история на Рен представлява серия от противоречия. Нека първо проуча архивите. Разкажи ми каквото знаеш, и ще преценим с какво разполагаме.
Добра идея, но за съжаление — противно на това, което бе внушил на ордена — той знаеше твърде малко. Разчитал бе, че магистърът ще остави на наследника си обичайното послание, с което, от водач на водач, се предаваха най-добре пазените тайни още от времето на Дьо Моле.
— Ще имаш тази възможност, но първо трябва да се погрижим за хората пред нас.
Той отново се замисли за двамата убити братя. Смъртта им щеше да се възприеме като знамение. За религиозно общество, изградено върху строга дисциплина, орденът беше изненадващо суеверен. Насилствената смърт не беше нещо обичайно, а сега за няколко дни имаше два такива случая. Можеха да поставят под въпрос ръководството му. Щеше да се надигне ропот: твърде много, твърде бързо. А той щеше да бъде принуден да изслуша всички възражения, тъй като открито беше оспорил паметта на предишния магистър отчасти поради факта, че беше пренебрегвал желанията на братята.
Помоли шофьора да разчете данните на екрана.
— На какво разстояние сме от колата им?
— Дванайсет километра.
Той се загледа през прозореца. Някогашният пейзаж би бил необичаен без издигащите се на хоризонта кули. Към XII век тамплиерите населявали тези земи, като една трета от именията им били тук. Целият Лангедок трябвало да се превърне в тамплиерска държава. Бе чел за подобни планове в Хрониките. Крепости, стражи, депа за доставки, ферми и манастири са били стратегически разположени и свързани с мрежа от добре поддържани пътища. В продължение на двеста години могъществото на братството грижливо се пазело и когато орденът не успял да установи владение в Светите земи и в крайна сметка предал Йерусалим на мюсюлманите, целта била да се постигне успех в Лангедок. Действията вече били в ход, когато Филип IV нанесъл смъртоносния си удар. Странно бе, че Хрониките не споменаваха за Рен-льо-Шато. Градчето, във всичките му някогашни превъплъщения, не бе играло никаква роля в историята на тамплиерите. Навсякъде из долината на река Од съществували тамплиерски укрепления, но на Реде, както по онова време се наричал окупираният връх, нямало нищо. А сега един амбициозен свещеник и любопитен американски учен бяха превърнали градчето в туристическа атракция.
— Настигаме колата — обади се шофьорът.
Вече бе дал инструкции за повишено внимание. Другите трима братя, които бе взел със себе си в Рен, се връщаха в абатството, единият прострелян в бедрото от Джефри. Което правеше трима ранени, освен двамата убити. Беше пратил съобщение, че възнамерява да проведе съвет с офицерите си, когато се върне в абатството, с което се надяваше да потуши недоволството. Но първо трябваше да разбере къде се е запътила жертвата му.
— Направо — каза шофьорът. — Петдесетина метра.
Той се загледа през прозореца и се зачуди защо Малоун и спътниците му бяха спрели на това място.
Шофьорът натисна спирачката и угаси мотора. Те излязоха.
Навсякъде имаше паркирани коли.
— Извади ръчното устройство.
Те тръгнаха пеш и след двайсетина метра мъжът с портативния приемник спря:
— Ето я!
Дьо Рокфор се втренчи в колата.
— Това не е колата, с която напуснаха Рен.
— Сигналът е много силен.
Той посочи колата. Другият брат затършува отдолу и намери магнитното устройство.
Дьо Рокфор поклати глава и отклони поглед към стените на Каркасон, които се издигаха на десетина метра от тях. Затревената площ пред него навремето представлявала градски ров. Сега служеше за паркинг за хилядите туристи, които прииждаха ежедневно, за да разгледат един от последните запазени крепостни градове от средновековието. Потъмнелите камъни били тук още от времето, когато тамплиерите скитали из околностите. Бяха свидетели на Албигойските и на множество други войни след тях. Бяха устояли на всичко — един истински паметник на могъществото.