Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Отгоре долетя писък. Очевидно някои от туристите бяха станали свидетели на участта на мъжа. Остана загледан, докато тялото падаше и накрая се спря в една издатина в скалите.
Обърна се към Марк, който още стоеше с насочен пистолет.
— Добре ли си?
Марк свали оръжието.
— Не особено. Но трябва да тръгваме.
Съгласен бе.
Обърнаха се и затичаха по каменистата пътечка.
Дьо Рокфор се изкачваше по стълбите към площадката. Чу женски писък и видя как хората се скупчват край стената. Приближи се и попита:
— Какво е станало?
— Един мъж падна от скалата. Претърколи се надолу.
Той си проправи път до ръба. Подобно на оградата на гробището, камъкът беше почти метър широк и той не можеше да види подножието на стената от външната страна.
— Къде падна? — попита той.
— Ето там — посочи човекът.
Той проследи пръста му и видя една неподвижно просната фигура с черно яке и светли панталони на стръмния склон. Веднага разбра кой е. По дяволите. Постави ръце върху грубия камък и се надигна върху стената. Подпрян на корема си, той протегна глава наляво и видя Марк Нел и Котън Малоун на път към ниското възвишение, което водеше до паркинга.
Смъкна се на земята и тръгна към стълбите.
Натисна бутона на прикрепения към китката му радиопредавател и прошепна в микрофона на ревера си:
— Идват към вас, покрай стената. Задръжте ги.
Стефани чу изстрел, който сякаш идваше от външната страна на стената. Нещо не се връзваше. Какво би могъл да прави някой там? Двамата с Джефри бяха на петдесетина метра от паркинга, който, както тя забеляза, беше пълен с коли и четири автобуса, сгушени до каменната водна кула.
Забавиха ход. Джефри прикри пистолета с бедро и спокойно продължи напред.
— Вижте там — прошепна той.
Стефани също видя мъжа. Стоеше в дъното на паркинга и препречваше алеята към църквата. Тя се обърна и видя още един късо подстриган мъж да се разхожда по алеята зад тях.
Тогава забеляза Марк и Малоун, които тичешком се приближаваха откъм външната страна на стената. Те прескочиха ниската преграда.
Тя изтича към тях и попита:
— Къде бяхте, за бога?
— На разходка — отвърна Малоун.
— Чух изстрели.
— Не сега — отвърна Малоун.
— Имаме компания — поясни тя, посочвайки двамата мъже.
Марк огледа терена.
— Дьо Рокфор дирижира цялата работа. Време е да тръгваме. Ключовете от нашата кола обаче не са у мен.
— Моите са тук — каза Малоун.
Джефри му подаде раницата.
— Браво на теб — каза Марк — Да тръгваме.
Дьо Рокфор забърза покрай вила „Витания“, без да обръща внимание на множеството посетители, тръгнали към купа „Магдала“.
При църквата сви надясно.
— Опитват се да избягат с кола — каза някакъв глас в ухото му.
— Оставете ги — отвърна той.
Малоун даде на заден и си проправи път измежду другите коли към алеята, водеща към главната улица. Забеляза, че братята не направиха опит да го спрат.
Това го разтревожи. Водеха ги към някаква клопка. Но къде ли беше тя?
Провря колата по тясната уличка, покрай павилиончетата със сувенири и зави надясно към главната улица, спускайки се към градската порта.
Когато подминаха ресторанта, тълпата започна да оредява и улицата се поразчисти.
Точно пред тях Раймон дьо Рокфор стоеше по средата на платното, препречвайки пътя им.
— Иска да те предизвика — обади се Марк от задната седалка.
— Много добре. Защото мога да надиграя и най-добрите сред тях.
Леко постави крак върху педала на газта.
Оставаха неколкостотин метра.
Дьо Рокфор стоеше като замръзнал.
Малоун не виждаше да има оръжие. Очевидно магистърът смяташе, че самото му присъствие ще ги спре. Зад него пътят беше чист, но точно зад портата имаше остър завой и той искрено се надяваше през следващите няколко секунди оттам да не изскочи някой.
Залепи педала за пода на колата.