Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Касиопея Вит сама ли финансира проекта? — попита Малоун.
— Средновековната история е нейната страст — отвърна Марк. — В университета в Тулуза всички я познаваха.
Малоун беше решил, че директният подход е най-добър. Вит несъмнено очакваше, че в крайна сметка той ще я открие.
— Къде живее?
Марк посочи на изток, където преплетените клони на дъбовете и брястовете хвърляха сенките си върху един път.
— Замъкът е натам.
— Тези коли за туристите ли са? — попита той.
Марк кимна.
— Организират обиколки на строежа, за да събират средства. Аз също съм правил обиколката в началото на строителните работи. Впечатлен съм от размаха й.
Той тръгна по алеята към замъка.
— Хайде да поздравим домакинята.
Вървяха мълчаливо. В далечината, върху стръмния склон на един хълм, забеляза мрачните останки на каменна кула, пожълтели от мъх. Сухият въздух беше топъл и неподвижен. Килим от лилав пирен и диви цветя покриваше земята от двете страни на алеята. Малоун си представи звъна на оръжия и бойните викове, които са ехтели в долината преди векове, когато са се водели битки за господство. Над главите им се чу пронизителен писък на прелитащи гарвани.
На стотина метра надолу по алеята изникна замъкът. Намираше се в закътана долчинка, която му осигуряваше пълно уединение. Тъмночервени тухли и камъни бяха подредени симетрично по четирите етажа на сградата, оградена от две обрасли с бръшлян кули с полегати, покрити с плочи покриви. Зеленината бе плъзнала по фасадата като ръжда по метал. От трите страни на замъка се забелязваха следи от стар ров, запълнен с трева и листа. Стройни дървета се издигаха от задната част, а жив плет от добре подкастрен тис пазеше основата.
— Бива си я къщата — отбеляза Малоун.
— От шестнайсети век е — каза Марк. — Чух, че купила замъка и прилежащия археологически обект. Нарича мястото Роял Шампан, на името на един от кавалерийските полкове на Луи XV.
Отпред бяха паркирани две коли. Последен модел „Бентли Континентал“, който, доколкото Малоун си спомняше, струваше около 160 000 долара, и „Порше Роудстър“, което беше евтино в сравнение с другата кола. Имаше и един мотоциклет. Малоун отиде до него и огледа задната гума и броня. Лъскавият метал беше издраскан.
Знаеше точно как се бе случило.
— Ето къде е попаднал куршумът ми.
— Точно така, мистър Малоун.
Той се обърна. Гласът идваше откъм галерията с колони. Пред входната врата стоеше висока слаба жена с дълги до раменете кестеняви коси. Чертите й наподобяваха красотата на египетските богини — тънки вежди, изпъкнали скули, малък нос. Кожата й беше с цвят на махагон, бе облечена с елегантна блуза без ръкави, разкриваща изящните й рамене, и къса до коленете копринена пола. Беше обута в кожени сандали. Облеклото й беше ежедневно, но елегантно, сякаш бе тръгнала на разходка по Шанз-Елизе.
— Очаквах ви — усмихна му се тя. Погледите им се срещнаха и той зърна решителност в дълбоките като езера тъмни очи.
— Странно, защото реших да ви посетя едва преди час.
— О, мистър Малоун, сигурна съм, че съм на челно място в списъка ви поне от два дни, откакто стреляхте по мотоциклета ми в Рен.
— Защо ме заключихте в кула „Магдала“? — полюбопитства той.
— Надявах се да използвам времето, за да си тръгна тихомълком. Но вие се измъкнахте прекалено бързо.
— А защо изобщо стреляхте по мен?
— Нямаше да можете да научите нищо от човека, когото нападнахте.
Той отбеляза игривите нотки в гласа й, със сигурност предназначени да го обезоръжат.
— Или пък не сте искали да говоря с него? Няма значение, благодаря, че ми спасихте кожата в Копенхаген.
— И сам щяхте да намерите начин да се измъкнете — подмина тя благодарностите му. — Аз просто ускорих нещата.
Той забеляза, че поглежда зад рамото му.
— Марк Нел. Радвам се, че най-накрая се срещаме и че не сте загинали в онази лавина.
— Виждам, че продължавате да се месите в хорските работи.
— Не смятам това за намеса. Просто следя действията на хората, които ме интересуват. Точно като баща ви. — Касиопея мина покрай Малоун и протегна ръка на Стефани. — Радвам се да се запознаем. Познавах добре съпруга ви.