Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Не съм те усетил.
— Добра съм.
— Не беше толкова добра в Авиньон. Веднага те забелязах в кафето.
— А ти ми приложи номера със салфетката и я изпусна, за да видиш дали те следя. Исках да ме видиш. Щом видях Кларидън, се досетих, че Дьо Рокфор скоро ще го последва. От години следи Ройс.
— Кларидън ни каза за теб — отбеляза Малоун. — Но не те позна в Авиньон.
— Никога не ме е виждал. Знае само това, което е научил от Ларс Нел.
— Тази подробност не я спомена — вметна Стефани.
— Сигурен съм, че Ройс е пропуснал да спомене доста неща. Ларс така и не осъзна, че Кларидън е много по-голям проблем, отколкото аз.
— Баща ми ви мразеше — обади се Марк презрително.
— Баща ти беше изключителен човек, но не познаваше човешката природа — изгледа го хладнокръвно Касиопея. — Имаше твърде опростена представа за света. Конспирациите, които търсеше и които ти започна да проучваш след смъртта му, са далеч по-сложни, отколкото можеш да си представиш. Това е търсене на знание, за което са умирали стотици.
— Марк — намеси се Торвалдсен, — това, което Касиопея казва за баща ти, е вярно. Сигурен съм, че го разбираш.
— Той беше добър човек и вярваше в работата си.
— Така беше. Но същевременно криеше много неща. Така и не си разбрал, че двамата бяхме приятели и аз съжалявам, че не сме се опознали. Баща ти искаше да запази в тайна приятелството ни, а аз уважих желанието му и продължих да го спазвам и след смъртта му.
— Можеше да кажеш на мен — каза Стефани.
— Не, не можех.
— Тогава защо разговаряш с нас сега?
— Когато двамата с Котън напуснахте Копенхаген, аз дойдох направо тук. Съзнавах, че в крайна сметка ще откриете Касиопея. Затова тя отиде в Рен преди две вечери — за да ви насочи към себе си. Първоначално планът ми беше да остана в сянка, за да не разберете, че се познаваме, но промених намерението си. Тази игра на криеница продължи твърде дълго. Трябва да знаете истината и аз съм тук, за да ви я кажа.
— Колко благородно от твоя страна — отбеляза Стефани.
Малоун се втренчи в подпухналите очи на мъжа. Торвалдсен беше прав. Твърде дълго бе играл двойна игра. Както и Стефани.
— Хенрик, повече от година не съм участвал в подобни игри. Измъкнах се, защото не ми се играеше повече. Правилата са мръсни, залозите също. В момента обаче съм гладен и, трябва да призная, любопитен. Така че хайде да хапнем, а ти ще ни разкажеш цялата истина.
Основното ястие беше печен заек, подправен с магданоз, мащерка и риган, пресни аспержи и салата, а за десерт — крем от френско грозде с ванилов сладолед. Докато се хранеше, Малоун се опита да прецени ситуацията. Домакинята им изглеждаше най-спокойна от всички, но любезността й не можеше да го заблуди.
— Снощи в двореца успя да затрудниш Дьо Рокфор — отбеляза той. — Къде си изучила занаята?
— Самоука съм. От баща си наследих смелостта, а от майка си — усета към мъжкото мислене.
Малоун се усмихна.
— Някой ден преценката ти може да се окаже погрешна.
— Радвам се, че се притесняваш за бъдещето ми. Като американски агент правил ли си погрешни преценки?
— Често. И понякога са умирали хора.
— Синът на Хенрик в този списък ли е?
Думите й го жегнаха, особено поради факта че тя не знаеше истината за събитията.
— Както и в настоящия случай, хората бяха получили грешна информация. Грешната информация води до неправилни решения.
— Младият мъж е починал.
— Кай Торвалдсен е попаднал на неподходящо място в неподходящо време — изясни Стефани.
— Котън е прав — каза Хенрик и спря да се храни. — Синът ми умря, защото не беше предупреден за възможната опасност. Котън се оказа там и направи каквото е по силите му.
— Не съм искала да намеквам, че той е виновен — отвърна Касиопея. — Просто ми се стори, че се опитва да ме поучава как да си върша работата. Затова запитах дали той може да върши своята. В крайна сметка нали все пак се е отказал.
Торвалдсен въздъхна.
— Прости й, Котън. Тя е изключително интелигентна и артистична, познавач на музиката, колекционер на антики, но е наследила лошите маниери на баща си. Майка й, мир на нежната й душа, бе много по-изтънчена.
— Хенрик се смята за мой настойник.
— Имаш късмет — каза Малоун, докато внимателно я наблюдаваше, — че не те свалих от мотоциклета онзи ден в Рен.
— Не очаквах да се измъкнеш толкова бързо от кулата „Магдала“. Отговорниците по поддръжката на имението сигурно са много притеснени от унищожаването на онзи прозорец. Май беше оригинален.