Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
И все пак не можеше Гилдията да не разследва твърденията му. Разказвайки им историята си, той се беше погрижил да изпратят шпиони в Сачака. Ротан се намръщи. Ами ако Акарин беше измислил историята, за да може да проследи всички магьосници, които влизат в Сачака, и да ги избие един по един заради силата им?
— Ротан?
Ротан вдигна поглед и се усмихна накриво.
— Знам, че ще бъде опасно, Денил. Нямаме никакво намерение да влезем в Сачака, развявайки мантиите си и парадирайки с магическите си способности. Ще направим всичко възможно да останем незабелязани. – Той посочи към бележника си. – Дадоха ни копия от всички дневници на пътувания до Сачака, за да ги проучим. Ние ще бъдем пътуващи търговци и техните прислужници. Ще ни обучи професионален шпионин, изпратен от краля, който ще ни научи да говорим и да се държим като обикновени граждани.
Устните на Денил се разтегнаха в неохотна усмивка.
— Сония щеше да намери това за изключително забавно.
Ротан усети познатото жегване.
— Да. Щеше. – Той въздъхна. – Добре, сега ми разкажи за срещата си с Висшите магове. Задаваха ли ти някакви неудобни въпроси?
Денил примигна при рязката смяна на темата.
— Малко. Мисля, че не одобряват Тайенд, но не съм изненадан.
— Да – съгласи се Ротан. Той се взря в приятеля си. – Но ти го одобряваш.
— Той е добър приятел. – Денил улови погледа на Ротан. В очите му проблесна прикрито предизвикателство. – Сега ще очакват ли от мен да го избягвам?
Ротан сви рамене.
— Знаеш много добре, че ако не го направиш, ще плъзнат слухове. Но пък не можеш да позволиш на слуховете да управляват живота ти, а и Елийн си е Елийн. Всеки знае, че порядките там са различни.
Денил леко повдигна вежди.
— Да. Онова, което тук приемаме за благоразумие, там може да се счита за грубост.
— И така, сега искаш ли чаша суми?
Денил се усмихна и кимна.
— Да, благодаря.
Ротан се изправи, отиде до шкафа, където държеше чашите за суми и бурканчето с листата, но изведнъж замръзна на мястото си.
— Магьосници, чуйте ме!
Ротан примигна изненадано, разпознавайки гласа на Лорлън.
— От сега нататък трябва да прекратите всички мисловни разговори, освен при спешните случаи. Ако не можете да избегнете този начин на общуване, внимавайте какво разкривате. Ако чуете някои друг магьосник да общува мисловно, веднага го уведомете за ограничението.
— Така – рече Денил. – Въобще не ми се иска да го казвам, предвид онова, което се каниш да направиш, но с всеки следващ ден тревогата ми нараства.
— Тревога за какво?
— Че Акарин ни е казал истината.
Докато Сери пълнеше чашата на Савара, тя се напрегна и погледът й започна да блуждае разсеяно в далечината.
— Какво има? – попита той.
Тя примигна.
— Вашата Гилдия взе първото си правилно решение.
— Така ли?
Тя се усмихна.
— Заповядано бе да бъдат прекратени мисловните разговори.
Сери напълни чашата си.
— Това ще им помогне ли?
— Може би, ако го бяха направили преди една седмица. – Тя сви рамене и взе чашата си. – Но е добре, че сега ичаните няма да могат да научават плановете на Гилдията.
— Нито пък ти.
Тя сви рамене.
— Така е. Но това вече няма значение.
Сери я огледа. Савара беше намерила отнякъде възхитително прилепваща към тялото й рокля, ушита от фин, мек материал в наситено пурпурен цвят. Цветът подхождаше на кожата й. Когато го погледнеше, очите й сякаш блестяха със златиста топлина.
Но сега тя гледаше надолу, стиснала здраво изразителните си устни.
— Савара...
— Не ме карай да оставам. – Тя го погледна право в очите. – Трябва да вървя. Трябва да се подчиня на хората ми.
— Аз просто...
— Не мога да остана. – Тя се изправи и закрачи из стаята. – Ще ми се да можех. Ти би ли тръгнал с мен, ако знаеше какво очаква страната ти? Не. Трябва да защитиш твоите хора. А аз...
— Хей! Остави ме да кажа и аз нещо!
Тя млъкна и му се усмихна печално.
— Съжалявам. Говори.
— Исках само да ти кажа, че напълно те разбирам. Предпочитам да останеш, но няма да ти преча да си тръгнеш. – Той се усмихна мрачно. – Обзалагам се, че и да искам, няма да мога да те спра.