Върховният повелител

Деветият ден от петия месец.

Тази сутрин бяхме принудени да спрем заради кално свлачище, което бе блокирало пътя. Прислужниците копаха цял ден, но се боя, че ще можем да продължим едва на сутринта. Изкачих се на върха на хълма. Планините вече представляват само една тъмна линия на хоризонта. Когато погледна напред, виждам само прашни хълмове, които се простират далеч на север. Тази пустош изглежда безкрайна. Сега разбирам защо киралийските търговци не търгуват често със Сачака. Това пътуване е невъзможно и Рико ми каза, че за сачаканците е по-лесно да търгуват със земите на североизток. Освен това те не вярват на Гилдията...

Ротан беше прекъснат от почукване на вратата. Той въздъхна, остави бележника и накара вратата да се отвори. В стаята влезе Денил, сбърчил разтревожено вежди.

— Денил – каза Ротан, – искаш ли малко суми?

Денил затвори вратата, приближи се до стола на Ротан и впери поглед в него.

— Ти доброволно си предложил да отидеш в Сачака?

— Аха. – Ротан затвори бележника и го остави на масата. – Значи са ти казали.

— Да. – Денил като че ли имаше проблем с намирането на подходящите думи. – Иска ми се да попитам защо, но няма да ми се наложи. Отиваш да търсиш Сония, нали?

Ротан сви рамене.

— Не само това. – Той посочи празното кресло на приятеля си. – Седни. Дори аз се чувствам неудобно, когато си надвиснал така над мен.

Денил седна от другата страна на масата и впери поглед в Ротан.

— Изненадан съм, че Висшите магове са се съгласили. Сигурно разбират, че намирането на Сония е по-важно за теб от намирането на ичаните.

Ротан се усмихна.

— Да, взеха го предвид. Казах им, че ако трябва да избирам между спасяването на Сония и изпълняването на мисията, ще избера да спася Сония. Те приеха това условие, защото аз имам по-големи шансове да я убедя да се върне – и защото няма да съм единствения шпионин.

— Защо не ми каза?

— Защото го реших едва тази сутрин.

— Но сигурно си го обмислял и преди.

— Хрумна ми снощи. След като видях как се справи с Гарел, стигнах до извода, че всъщност нямаш нужда от моята помощ. – Ротан се усмихна. – От подкрепата ми – може би да, но не и от помощта ми. А Сония има нужда от моята помощ. Дълго време не можех да й помогна по никакъв начин. А сега, най-накрая, ще мога.

Денил кимна, но въобще не изглеждаше доволен.

— Ами ако историята на Акарин е вярна? Ако се озовеш в страна, управлявана от черни магьосници? Той каза, че всеки гилдиец, който влезе в Сачака, ще бъде убит.

Ротан се намръщи. Мисията наистина щеше да бъде опасна. Той не се плашеше ни най-малко от вероятността да се сблъска с магьосниците, които беше описал Акарин. Но ако ичаните не съществуваха, то Акарин имаше някаква причина да ги измисли. Може би го беше направил просто, за да бъде сигурен, че Гилдията няма да го убие. Може би всичко бе част от някаква по-мащабна измама. В такъв случай Акарин щеше да направи всичко възможно да скрие истината. Той можеше да се окаже черният магьосник, убиващ всеки гилдиец, който навлезе в Сачака.