Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Изгледах го неразбиращо.
— Петър — поясни простичко той. — Свети Петър. Символът и главният светец на папската власт. Пазителят на портите и на ключовете към рая. Аз съм Петър ще рече Аз съм скала. И после продължава: И върху тази скала ще изградите вашата църква!
— Така — изрекох бавно. — Обаче къде в цялата тази работа е мястото на Ботичели? Имам предвид, щом отговорни за всичко това са фамилията Паци и папата?
— Ето там! — блеснаха очите на брат Гуидо и посочи към сграда от другата страна на площада. — Това е стената, върху която Ботичели е бил принуден да изрисува конспираторите така, както са висели на бесилките — като предупреждение към всички останали. Поръчали са го покровителите му, разбира се, Медичите.
Присвих очи. И наистина, върху грубите и избелели от слънцето камъни все още си личаха четири фигури, над които се виждаха дълги прави линии — въжетата, на които са висели.
— И когато свикват този заговор, кого да изберат, за да увековечи чрез средствата на изкуството смъртоносните им планове? Естествено, че трябва да бъде любимият художник на Медичите!
— Значи „Пролетта“ разкрива този заговор? — извиках аз. — Разкрива всички градове, които са застанали зад папата, за да обявят война на Лоренцо Великолепния и да го свалят от власт?
— Да.
Най-сетне схванах. Но добавих:
— Добре де, вече знаем защо. Обаче не знаем кога и как ще започне нападението! Следователно информацията ни няма никаква сила, докато не узнаем подробностите. Оттук назрява въпросът: какъв ще бъде следващият ни ход?
Той изви устни в жестока усмивка, която всъщност не беше усмивка.
— Никакъв. Нека се избият едни други! Всички до един са убийци, всички до един са нищожества! Те отдавна са прокълнати, както сме и ние с теб!
Много ми помогна с това, няма що.
Двамата с монаха очевидно си бяхме разменили местата — той бе вдигнал ръце от цялото това търсене, а аз жадувах за още. И бях наясно, че ако разберем всичко, което скриваше картината, може би щяхме да разполагаме с достатъчно информация, за да откупим живота си.
Вече се отдалечавахме от площада и от онази зловеща стена. Налагаше се да измислим нещо, при това много бързо, преди каретата да ни е откарала до Сан Миниато да гоним вятъра. И тогава видях величествения вход и кръглото око на манастира „Санта Кроче“ и в ума ми отекнаха думите на брат Гуидо отпреди два дена: По въпроси, свързани с ботаниката, има само един корифей — Никодим от Падуа, билкарят на манастира „Санта Кроче“. Няма цвете в полето, нито билка в гората, която той да не знае отблизо и по име.
— Дали няма да можете да ни оставите тук? — подвикнах на кочияша. — Моят господар знае вътре един билкар, който би могъл да му даде добро лекарство за маларията.
Кочияшът дръпна юздите на конете.
— Да ви изчакам ли, доня? — извика със силен испански акцент, обаче аз вече бях повлякла брат Гуидо на гърба си, без да чакам нито неговата помощ, нито тази на лакея.
— Не си правете труда! — махнах безгрижно с ръка. — Добрите братя ще пратят някое момче да извика нашата карета!
Лакеят и кочияшът се спогледаха. Кочияшът сви рамене по неговия си испански начин, докосна ръба на шапката си с пръст и вдигна камшика. Така, сред облак прах, изчезна последната ни връзка с неаполитанския двор. И ние останахме сами — Лучана Ветра и брат Гуидо дела Торе, точно един месец, откакто за последно бяхме тук, пред портите на манастира „Санта Кроче“. Оборил глава на решетките, похъркваше нашият стар познайник брат Малахий.
— Защо сме тук? — просъска през стиснати устни брат Гуидо и извърна пребледнялото си лице към това място, което някога толкова бе обичал. Ала в очите му нямаше радост — искреше единствено нескрита омраза.
— За да се срещнем с брат Никодим — ботаника, с когото препоръча да се консултираме. — Надявах се, че ласкателството ще има ефект. Нямаше.
— Няма да вляза!
Очаквах подобна реакция, затова побързах да изрека:
— Но това е твоят дом. И тези мъже тук са твои братя. — Посочих към брат Малахий, който провали цялата ми защитна реч, като се изпърдя шумно. — Не забравяй, че предателството е на папата, а не на францисканския орден!