Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Не мога да приемам никого, макар че семейство Дейкър ми отстъпват пищната си приемна, а лорд Дейкър казва, че е готов лично да ме носи в стола си. Казва, че ще го подплати с възглавнички и ще окачи над него кралския балдахин от златен брокат и столът ще бъде моят трон. Но аз не мога да понеса дори вдигането от леглото; кракът ми е отекъл, станал е почти толкова голям, колкото останалата част от тялото ми. Виждам се само с онези хора, които допускам в спалнята си, но не мога да стана от леглото заради тях. Превърнала съм се в саката жена, немощна като един от просяците на пазарния кръстопът, който трябва да бъде бутан в малка количка и отнасян до стъпалата сутрин.
Затова лейди Ботуел и лейди Мъсгроув идват в спалнята ми, за да седят с мен, а лейди Дейкър влиза по дузина пъти на ден да провери дали имам нужда от нещо. Приемам лорд Хюм, който е верен на каузата ми, макар че това му костваше земите и безопасността, и заедно обсъждаме как ще се върна и как ще взема обратно синовете си. Той ме гледа малко странно, когато говоря за тях, сякаш нещо не е наред.
— Момчетата ми трябва да живеят с мен — казвам. — Нямам намерение да ги оставям под опеката на брат ми или съпругата му. Те ще дойдат при мен.
— Разбира се, разбира се — казва той с припряния успокоителен тон на женен мъж, който знае, че една жена не бива да бъде ядосвана, когато изпитва болка. — Ще поговорим повече за това, когато се почувствате по-добре. Освен това имам за вас някои новини, които ще бъдат най-доброто лекарство на света.
Чувам тропот на обути в ботуши крака по протежение на галерията пред стаята ми.
— Не мога да приемам посетители — подемам.
— Този ще приемете на драго сърце — казва уверено той, и разтваря широко вратата на спалнята ми, а стражът отвън отстъпва назад… и влиза Арчибалд, моят съпруг.
Подскачам в леглото и извиквам от болка в същия миг, когато той се хвърля към мен.
— Любов моя, любов моя — шепне в косата ми. Целува лицето ми, прегръща ме здраво, а после внимателно ме отдръпва от себе си и вижда сълзите, струящи от очите ми, когато възкликвам:
— Арчибалд, о, Ард! Изобщо не вярвах, че ще те видя пак. А нашето момиченце! Трябва да я видиш.
Лейди Ботуел вече е изпратила някого да изтича до детската стая, и сега главната бавачка идва с малката Маргарет на ръце. Ард държи пред себе си спящото дете, вглежда се в лицето ѝ, клати глава от благоговейна почуда пред нея.
— Толкова е малка! — диви се той. — Толкова е съвършена.
— Мислех си, че ще я изгубим и че ще умра!
Той я връща внимателно на бавачката и се обръща отново към мен:
— Сигурно е било ужасно за теб. Толкова много пъти ми се искаше да бъда с теб.
— Знаех, че не можеш. Не можеше да рискуваш да бъдеш в Англия без разрешение за свободно преминаване! — изведнъж ме връхлита нова мисъл. — Ард, любов моя, в безопасност ли си сега?
— Брат ти, кралят, изпрати разрешение за свободно преминаване за мен, за лорд Хюм и за брат ми. Всички ще отидем в Лондон с почести, веднага щом се почувстваш достатъчно добре, за да пътуваш.
— Скоро ще бъда по-добре — обещавам му. — Но болката е ужасна. Дори най-добрият лекар на лорд Дейкър от Нюкасъл не знае какво става с крака ми. Все пак почивката в леглото облекчава болката, и съм сигурна, че отокът спада. Ще бъда достатъчно добре да отида в Лондон, кълна се, че ще бъда, ако можеш да дойдеш с мен.
Те вечерят с млад лебед и чапла, с месо от елен и глиган. Донасят най-хубавите блюда в стаята ми и Ард седи до мен и ме храни със собствената си лъжица. Прави ми компания през дванайсетте коледни дни и през студените дни след това, и заедно слушаме веселбата от залата, той — на скромно столче до мен, защото не мога да понеса някой да седи на леглото и пухеният дюшек да хлътва под него. Лежа облегната ниско на една-единствена красиво избродирана възглавница, така че краката и гърбът ми да бъдат неподвижни.
— Каква съпруга мога да бъда за теб? — казвам тревожно. Не мога да го прегръщам, не мога да си лягам с него, не мога дори да стоя до него. За няколко месеца съм се превърнала в стара жена, а той е много по-силен и по-красив, отколкото когато прислужваше на трапезата ми. Зимата, прекарана в бягство, го е направила твърд и суров; трябвало е да командва хората си, да се изправя пред опасност, да се противопостави на регента на Шотландия. По-гъвкав и по-подвижен е от всякога, бърз, нащрек за всяка опасност. А аз съм уморена и измъчвана от болка, напълняла от бременността, не мога дори да мръдна от леглото, без да извикам.