Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Сега Улвхилде се държеше малко по-стабилно на седлото и по-рядко се оплакваше, въпреки двата дена път. С приближаването на Улфсхем тя изглеждаше все по-угрижена и се затваряше в себе си.
Когато приближиха имението, Улвхилде веднага се ориентира, защото новите постройки бяха издигнати на мястото на старите, с които доста си приличаха. Огромните ясени от детството й все още се извисяваха в небесата, но повечето от нещата й изглеждаха по-малки отколкото бяха в спомените й.
Очакваха ги, естествено, тъй като една кралица не идва на посещение без съответното предизвестие. В имението настъпи оживление, когато свитата се появи. Ратаите, стражите и робите се подредиха в двора, за да посрещнат гостите, да ги поздравят и да им поднесат да разчупят погачата, преди да влязат във вътрешността на сградите.
Бланка нямаше капаци на очите си и това, което видя, голяма част от гостите щяха да го забележат рано или късно с изключение може би на невинно същество като Улвхилде. С приближаването на двете жени Сигурд Фолкесон и двамата му синове Фолке и Йон, които стояха от двете му страни, сякаш се подмладяваха. Ако от разстояние Фолкунгите даваха вид с държанието си на зле разположени и почти враждебни, то доста бързо се разнежиха и трябваше да правят усилия да не издадат учудването си, виждайки Улвхилде да слиза от коня в прекрасното си наметало.
Сигурд и по-големият му син се впуснаха да помогнат на Бланка и Улвхилде веднага щом стъпиха на земята, за да приемат хляба и поздравят домакините си. Бе въпрос на чест, независимо че бяха достатъчно обезщетени и бяха получили доста по-големи имения от Улфсхем благодарение на част от среброто, което Биргер Бруса бе заграбил по време на нашественическите си походи. Против честта на Фолкунгите бе да отстъпят земята на една бедна малка госпожичка от рода на Сверкерите. Но Улвхилде далеч не отговаряше на това, което бяха очаквали. Защото мъжете рядко си представят жените от противниковия лагер като красавици. Несъмнено счел посрещането за доста мрачно от негова страна, Сигурд Фолкесон започна да говори бързо и неясно, търсейки думите, с които да приветства Улвхилде с добре дошла, докато двамата му синове стояха със зяпнала уста, без да могат да откъснат поглед от нея.
За да спести затруднението на Улвхилде, Бланка предвидливо реши бързо да вземе думата, когато краткото неразбираемо приветствие приключи. Но Улвхилде я изпревари.
— Поздравявам ви с радост, Сигурд Фолкесон, Фолке и Йон, в кътчето на моето детство — започна тя без никакво притеснение, с ясен и спокоен глас. — Случилото се някога между нас, Сверкери и Фолкунги, е погребано. Тогава се водеше война, днес цари мир. Ето защо искам да знаете, че за мен е удоволствие да ви посрещна в Улфсхем и че тук се чувствам на сигурно място с вас като приятели и домакини.
Тези й думи оказаха такова въздействие на Фолкунгите, че нито един от тях не се сети какво да отговори. Улвхилде подаде ръка на Сигурд Фолкесон, за да я въведе в дома, което й принадлежеше. Фолке, по-големият син, най-после дойде на себе си и подаде ръка на кралицата.
Преминавайки през двукрилата дъбова врата на Улфсхем, Бланка се усмихна едновременно с облекчение и радост, тъй като Улвхилде без никаква свенливост бе заимствала от самия крал думите, които толкова учудиха Фолкунгите, посрещайки я в дома си. Това бе дума по дума речта, с която кралят я бе посрещнал в Нес преди няколко дни, сякаш това бе някаква ритуална формула, взета от съхраняван в манастир ръкопис.
Улвхилде без съмнение знае как да усвоява уроци, също както тези, които са прекарали дни на страдание между манастирските стени, каза си кралицата. Но само да ги усвои не е достатъчно, трябва освен това да знае как да приложи на практика наученото. Впрочем Улвхилде току-що бе показала по колкото ясен, толкова и учудващ начин, че е способна на това.
Лястовичката летеше, издигаше се високо в небето, носена от малките си, бързи и сигурни крилца.
IX
Ако желанието на Господ е било християните да изгубят Светите земи, то пое по един таен път, за да ги насочи към окончателния им разгром пред Саладин. Трудно можеха да се проследят перипетиите около това желание, белязали решителните моменти в бойните действия.
Първата стъпка към катастрофата беше без съмнение провалът срещу Саладин в Марж Айун в нещастната 1179 година.
Както граф Раймонд от Триполи бе казал на Арн в замъка на рицарите хоспиталиери, опитвайки се да облекчи мъката им, естествено бе този неуспех да се смята като поредния епизод от серията нестихващи битки, през последните сто години. Нито един от двата враждуващи лагера не можеше да се надява да спечели със сигурност, защото успехът или неуспехът все се дължеше на времето, каквото и да беше, на вятъра, който духаше, на подкреплението, което идваше или не идваше навреме, на целенасочени или не дотам разумно взети решения и най-сетне (за тези, които сериозно осъзнаваха факта, че това беше определящ фактор), на безконечната милост на Господ. Напразно се молеха на този същия Господ — техните победи и загуби се редуваха.