Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Бе по-горещо от обикновено и не подухваше никакъв ветрец в тази лятна привечер, когато кортежът на кралицата и на ярла стигна до кралското пристанище във Ветерн. Всички се сбогуваха с конната охрана, която трябваше да се върне в Скара, и се качиха на борда на малкия черен кораб, с който щяха да прекосят това спокойно водно пространство по посока на замъка Нес, който дори не се виждаше в далечината.
Ярлът се усамоти на носа на кораба, защото искаше да помисли върху едно-две неща на спокойствие, както им каза. Кралицата и Улвхилде заеха места в задната част, близо до мъжа с вид на норвежки водач, хванал корабното кормило.
Сърцето на Улвхилде лудо затуптя, когато корабът се отдели от брега и могъщите норвежци потопиха гребла в сините вълни. Не си спомняше да се е качвала на кораб, дори и като дете, но ето, че е трябвало да й се случи. Очарована следеше с поглед многобройните водовъртежи в тъмните води около греблата и вдишваше миризмата на катран, кожа и мъжка пот. На брега, който току-що бяха напуснали, пееше славей и песента му се чуваше далеч в открити води, греблата скърцаха в кожените халки, водата пред носа на кораба шумно се разплискваше при всяко мощно загребване на осемте норвежци, които като че ли не се напрягаха докрай.
Улвхилде се поуплаши и хвана Бланка за ръката. Вече в открито море тя изпита чувството, че е седнала в малка орехова черупка, носеща се над огромна черна бездна. Разтревожена, тя запита Бланка грози ли ги опасността да се заблудят в такова огромно море и да не стигнат никъде. Бланка не успя да й отговори, тъй като кормчията зад нея, дочул въпроса, го повтори на висок глас към осмината мъже, които избухнаха в толкова силен смях, че двама от тях паднаха по гръб. Изтече доста време, докато веселото им кикотене секне.
— Ние, норвежците, не се страхуваме от такова мъничко море като Ветерн — обясни на Улвхилде мъжът на кормилото. — Мога да те уверя едно нещо, госпожице: няма начин да се изгубим в море като това. Противното ще е под достойнството ни.
На свечеряване леко захладня и двете млади жени трябваше да се загърнат в пелерините си. Тогава видяха да се появява на хоризонта замъка Нес в южния край на остров Висинг. Там брегът се издигаше отвесно и продължаваше нагоре с двете здрави кули на крепостта и свързващата ги стена. На върха на едната от тях леко се повяваше голямо знаме с нещо златисто, което Улвхилде предположи, че са трите корони.
Тя се поуплаши както от заплашителния силует на замъка, така и от мисълта, че скоро ще застане лице в лице с крал Кнут, убиеца на баща й. Все още не бе мислила върху това, тъй като единствено й желание бе да усеща колкото е възможно по-дълго време хубавите страни на свободата. Би предпочела да не трябва да се среща с краля, но сега си даваше сметка, че вече е твърде късно, след като носът на кораба се плъзна шумно на сухо по брега и всички се приготвиха да слязат. Бланка, сякаш успяла да прочете мислите на приятелката си, стисна още по-силно ръката на Улвхилде и й каза на ухото, че срещата с краля Кнут сигурно ще мине много добре и че няма от какво да се безпокои.
Владетелят дойде лично на брега да посрещне своята кралица и своя ярл, както и тази млада наследница на Сверкерите, за която изглежда не си спомняше. След като приветства своя ярл и своята кралица с цялата подобаваща учтивост, той се обърна към Улвхилде, поглеждайки я замислено, докато тя, едновременно уплашена и смутена, свеждаше поглед. За изненада на всички, с изключение на съпругата му, това, което видя, изглежда му се понрави. Направи крачка към Улвхилде и, хващайки я под брадичката, повдигна главата й. Огледа я с поглед, в който нямаше никаква омраза. Всеки можеше да види, че изпитва удоволствие от този спектакъл. Думите за добре дошла, които той отправи към Улвхилде, учудиха дори самия Биргер Бруса.
— С радост те посрещаме в нашия замък, Улвхилде Емундсдотер. Това, което някога е било между нас и твоя баща, сега е погребано; тогава бе война, сега живеем в мир. Знай, че за нас е голяма радост да приветстваме в твое лице господарката на Улфсхем. Няма от какво да се страхуваш зад стените на нашия замък, защото си наш гост.