Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

В огледалото действително виждаше самата себе си, защото образът отговаряше на жестовете й: повдига ръка, намества сребърната брошка в косите или гали нежната тъкан на кървавочервеното наметало. И въпреки това не бе тя, тъй като, както душата на Сесилия Роса, и нейната бе белязана с печата на монашеската скромност. Улвхилде внезапно видя своята приятелка пред себе си с такава яснота, с каквато се виждаше в това огледало. За първи път сянка помрачи голямото й щастие от свободата. Стори й се несправедливо толкова много и до такава степен егоистично да се радва, при положение че Роса сега бе сама с вещицата в "Божия дом" и й оставаха още дълги години пленничество.

По време на вечерята Улвхилде изглеждаше до такава степен ту щастлива и гръмко смееща се, въпреки липсата на подобен навик и поради скромността си, на номерата на жонгльорите и дебелашките шеги на мъжете, ту нещастна при мисълта за скъпата си приятелка — така че кралицата трябваше да я успокоява не един път.

Улвхилде особено се развълнува когато Бланка й каза, че идва краят на най-трудната част от пътуването им. Някога трите приятелки дълго време бяха смятали, че са предопределени да прекарат живота си в "Божия дом". Но се бяха обединили, не предадоха приятелството си и се показаха способни да устоят. Сега две от тях вече бяха свободни и това бе по-скоро повод да се радват, отколкото да оплакват нещастието на третата. Един ден, не толкова далеч в бъдещето, Роса също щеше да бъде свободна. Нали топлите чувства, които двете изпитваха към приятелката си, все още пленница, нямаше да избледнеят! И трите все още биха могли да се радват на свободата през половината на живота си. Аргументът, към който Бланка не прибегна, за да успокои или развесели Улвхилде, бе този за красотата й. Бе достатъчно разумна, за да разбере, че това изобщо няма да достигне до сърцето на току-що напусналата манастира девойка, а още по-малко да я развесели. Ще има време Улвхилде да забележи, че вече не е млада благородничка, затворена в манастир, за която никого не го е грижа в този свят, а е станала една от най-желаните млади жени в страната — красива, богата, приятелка на кралицата. Улфсхем не е презряно владение и не след дълго Улвхилде ще му бъде единствената господарка, без да висят на врата й навъсен баща или заядливи роднини, които да я принуждават да се омъжи за този или онзи дъртак. Улвхилде бе по-свободна отколкото би могла да си го представи.

На другия ден продължиха да яздят към брега на езерото Ветерн, където ги чакаше кораб със странното име "Къса змия" и на борда на който имаше едри мъже с руси коси. Говорът им издаваше норвежкия им произход. Бяха от личната гвардия на ярла, защото, както е добре известно, само мъже от тази страна бдяха над живота на владетеля в замъка му в Нес. Някои бяха негови приятели от времето на дългото му изгнание в детството, други — дошли неотдавна, когато роднините на крал Ерик и на Фолкунгите бяха имали достатъчно причини да избягат от родната Норвегия, раздирана от борби за кралската власт, точно както беше в Западна Готаланд, Източна Готаланд и Свеаланд в продължение на повече от сто години.