Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Улвхилде не се задържа много в Нес, но времето й се стори дълго, тъй като трябваше да научи хиляди дребни неща, за които нямаше и най-малка представа. Да се храниш не значеше само да ядеш храна и имаше почти толкова правила както в "Божия дом", но бяха точно обратните на тях, изразяващи се в тостове и бърборене. В манастира Улвхилде се бе научила да не отваря уста ако не я заговорят и винаги първа да поздравява другите. В замъка Нес бе точно обратното, освен за краля, кралицата и ярла. Това създаваше много затруднения по отношение на тези изключително прости дребни неща. В първите дни Улвхилде предизвика всеобщото удивление, поздравявайки любезно коняри, готвачи и придворни дами на кралицата преди те първи да я приветстват. Най-трудно й беше обаче първа да взима думата, защото изглежда в кръвта й бе залегнал навикът да изчаква с наведена глава да я заговорят. Свободата не е единствено във въздуха и във водата, ето това трябваше да научи.

През това време Бланка се усети, че често мисли за една лястовичка, която бе намерила като дете в двора на фермата на родителите си. Бе я взела в шепите си, за да я стопли. После я бе сложила в една кутия от брезова кора, в която й бе направила нещо като легло от вълна и бе прекарала две нощи с малкото птиченце до себе си. На втората сутрин бе станала рано, бе изнесла птичето на двора и го бе хвърлила във въздуха. Птичката бе излетяла и бе изчезнала, поздравявайки свободата си със силен писък. Бланка никога не разбра как е усетила, че ще накара птичката да литне, бе почувствала само, че прави каквото трябва. Виждаше нещата по същия начин относно Улвхилде, която, противно на нея и Роса, бе отишла в "Божия дом" на около единадесет години — по-скоро дете отколкото девойка. Правилата на монашеския живот бяха така запечатани в душата й, че с влизането си в светския живот бе толкова отчаяна, колкото и лястовичката на земята. Не разбираше дори, че е красива. Принадлежеше на това разклонение от рода на Сверкерите, на което Кол и Болеслав стояха начело и в което жените и благородническите дъщери изглеждаха като Улвхилде — чернокоси и с кафяви очи. Но Улвхилде не забелязваше собствената си красота. Бланка не повдигна въпроса за Улфсхем, където трябваше да придружи Улвхилде въпреки умишленото премълчаване от страна на краля. И дума не можеше да става да оставят девойката сама да се хвърли в обятията на един от Фолкунгите, който трябваше да бъде изгонен, както и на двамата му сина, вероятно доста хищни. Бланка много добре познаваше двамата мъже. По-големият се казваше Фолке и бе човек, готов веднага да противоречи, което не му предвещаваше дълъг живот. По-младият се наричаше Йон и бе учил в училището на роднината й Торгни Лагман. Обратно на големия, бе мълчалив и правеше впечатление, че трудно понася съдбата на по-малък брат на бъдещ воин, който, както е обичаят вътре в семействата, е упражнявал бъдещите си умения върху по-малкия и по-слаб от него брат.