Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Забеляза също, че домакинът им ядеше само хляб и пиеше само вода, макар да имаше всякакви видове гозби в чест на гостите. Трябваше да прояви търпение спрямо този велик мъж, придаващ достойнство на Ордена на тамплиерите. За абат Луи бе ясно, че при една такава първа среща не може да очаква изповед от страна на домакина, колкото и да му се искаше да научи повече за него. Самият той бе пратеник на Светия престол, носещ със себе си папска була, с която рискуваше да си навлече неприятности. Но се надяваше, че ще срещне разбиране в лицето на тамплиерите: великият магистър на ордена, с когото те без никакво колебание бяха решили да се срещнат, бе уважаван заради това, че притежава изключително добър интелект и при това на твърде високо ниво. А този, който носеше титлата командор на Йерусалим, се оказа, че е образован едва ли не като един архиепископ. Следователно такъв тип мъже не биваше да бъдат приемани като обикновени хора. С уважение трябваше да се отнесат и към самите тях, защото бяха под прякото подчинение на Светия престол, като ролята им беше едновременно и на съветници, и на посланици.

Когато великият магистър пристигна, масата беше разтребена и между мъжете вече се водеше приятен разговор за познанието, съмнението и вярата, за въпроса дали идеите представляват нещо, което се материализира в света на конкретното, или бяха нещо, което съществува единствено и само в небесните сфери. Абат Луи не можеше и да си представи, че ще води такъв разговор с един тамплиер. Арно дьо Торож се извини за закъснението си. Причината бе, че е бил повикан от краля на Йерусалим. Но все пак много бе държал да се срещне още тази вечер с цистерцианските си гости и да разбере причината за тяхното пристигане.

Абат Луи си бе представял, че ще бъдат приети от великия магистър както подобава на посланици на Светия престол, макар че той самият вероятно бе далеч от мисълта да се държи като Велизарий.

И така, на абат Луи му беше трудно да пристъпи твърде смело към деликатния въпрос, за който бе дошъл. Но неговите събеседници не му оставяха избор. При този първи разговор те не биха се задоволили с недомлъвки и празнословия.

Без заобикалки той разказа каква е причината за неговото идване, а те го изслушаха внимателно, без да го прекъсват или пък да показват някакви чувства като изражение на лицата си.

В действителност архиепископ Гийом дьо Тир бе отишъл от Светите земи в Рим, за да присъства на третия църковен събор, като бе занесъл със себе си сериозни доказателства срещу тамплиерите и хоспиталиерите.

Според него понякога тамплиерите се противопоставяли доста открито на Светата римска църква. Алчни рицари ставали част от ордена, за да намерят път към Светите земи с цел забогатяване. Също така на своя глава тамплиерите решавали да поставят на вакантни длъжности хора, които са анатемосани. Това били осъдителни действия, които служели само за да отслабят силата на църквата и да я осмеят. Нещата се усложнявали още повече от факта, че и тамплиерите, и хоспиталиерите искали услугите им да се заплащат. Третият църковен събор в Латран и негово светейшество Александър III били решили да сложат край на тези комерсиални действия. Но все пак отказали да одобрят наказанията, за които епископът настоявал, че ще помогнат да бъде възстановено върховенството на църквата.