Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
И така, докато Балдуин д'Ибелин просеше сумата за откупа си от императора на Константинопол, Амори дьо Лузинян отиде да потърси брат си Ги в земята на франките.
Когато след много перипетии Балдуин д'Ибелин пристигна в Йерусалим, разбра, че любовната му връзка със Сибила е поизтъняла: тя действително прекарваше нощите си с този Ги дьо Лузинян, който току-що бе пристигнал в страната.
Разликата между Ги дьо Лузинян и Балдуин д'Ибелин в качествата им като потенциални крале на Йерусалим беше като разликата между деня и нощта или огъня и водата. Без да съзнава това, Саладин видимо бе си скъсил пътя, който го делеше от крайната победа. Той все още не можеше да си даде сметка за случващото се, тъй като то не бе известно на никого. За тамплиерите неуспехът при Марж Айун щеше да се дължи и на това, че великият магистър Одо дьо Сен Аман сега беше сред заложниците, които трябваше да бъдат обезглавени скоро. Тамплиерите и хоспиталиерите бяха най-способните християнски рицари и от гледна точка на неверниците беше по-добре да ги осъдят на смърт, отколкото да ги разменят за сарацини — единствената възможна алтернатива за откуп.
Все пак Саладин прецени, че трябва да се подходи по друг начин с един велик магистър. При хоспиталиерите както при тамплиерите той държеше всички власти: братята трябваше да се подчиняват, без ни най-малко да се двоумят при неговите заповеди. Следователно един велик магистър беше изключително ценен, ако успееш да го накараш да ти сътрудничи.
С Одо дьо Сен Аман обаче Саладин не можеше да постигне нищо. Великият магистър се радваше, че ще бъде спазено правилото, забраняващо даването на откуп за тамплиери, независимо дали са пазачи, кастелани или велики магистри. Колкото до възможността да преговарят за размяна със сарацински затворници, той виждаше в нея само отвратителен начин да се измени на правилото. Ето защо пленничеството на Одо дьо Сен Аман беше кратко. Той умря следващата година, без да бъде установена причината за смъртта му.
И съвсем логично бе новият велик магистър на тамплиерите да стане Арно дьо Торож, досега командор на Йерусалим.
В Светите земи властта бе разделена между кралския двор в Йерусалим, двата рицарски ордена, бароните и управниците на области. Личността на великия магистър следователно бе изключително важна, както и качествата му на пълководец, на духовен водач и на търговец. Още по-важно бе обаче да се знае дали той е част от християните, които смятат, че всички сарацини трябва да умрат, или от онези, които мислеха, че времето на християнската власт в Светите земи изтича.
Арно дьо Торож бе направил кариера сред тамплиерите в Арагон и в Прованс, преди да дойде в Светите земи. Той бе по-добър във воденето на преговори и в упражняването на власт от Одо дьо Сен Аман, неговия войнолюбив предшественик.
Според Саладин от тази промяна във властта можеше само да се очаква короната да попадне в ръцете на един некадърен авантюрист, който не рискува да предприема каквато и да било заплаха. И сега в лицето на Арно дьо Торож Орденът на тамплиерите имаше един велик магистър, ориентиран към преговори и примирия повече от своя предшественик. Мъж, който приличаше на Раймонд от Триполи. За Арн Готски издигането на Арно дьо Торож имаше незабавен ефект. Веднага беше призован в Йерусалим, за да заеме поста на командор в града.
Абат Луи и брат Пиетро, двама цистерциански монаси, дошли в Светите земи по заповед на негово светейшество папата, по-късно щяха да си спомнят за пристигането си в Йерусалим със смесица от хубави преживявания и ужасни разочарования. В действителност очакванията им бяха други.
Както всички току-що пристигнали франки те имаха някакво свое мнение за Града на градовете. Представяха си го във възможно най-привлекателна светлина: с мраморно бели улици, павирани със злато. Но в действителност видяха неописуем безпорядък по уличките, заринати с боклук, където тълпата бръщолевеше с непонятни за тях думи и изрази. Като всички цистерциански монаси те мислеха, че братята им тамплиери са груби и недодялани селяни без образование, които сричат едва-едва "Отче наш" на латински.
Първият, с когото случаят ги срещна, бе йерусалимският командор, който се обърна към тях с думи на същия този език, като че ли това беше нещо съвсем естествено. Веднага започнаха смислен разговор за Аристотел в очакване на великия магистър, когото искаха лично да видят.