Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Абат Луи беше пратеник с була, съдържаща папския печат, която той извади и постави върху дъбовата маса.
В нея беше всичко, което току-що бе изрекъл гласно. Какъв отговор трябваше да предаде на негово светейшество?
— Кажи му, че нарежданията на Светия престол ще бъдат изпълнени веднага щом бъдат разгласени — отговори тихо Арно дьо Торож. — Тези нареждания са валидни от момента, в който великият магистър на ордена ги приеме. Следователно ние ще направим така, че възможно най-бързо да запознаем братята си с тях. Може да отнеме време, но то няма да е загубено. Дали моят брат и приятел Арн Готски има мнение, различно от моето?
— Не — съвсем спокойно отговори Арн. — Тамплиерите правят какво ли не, за да финансират войната, която е толкова продължителна и скъпа. Удоволствие ще бъде за мене да ви информирам по-подробно утре, абат Луи. Но да водим някакви пазарлъци, свързани с църквата, е противно на нашите закони и този грях носи името симония[7]. Лично аз смятам, че уговорените длъжности се дължат на симонията. Ето защо напълно се съгласявам с оплакванията на архиепископ Гийом и с решенията на Светия престол.
— И все пак нещо ми убягва — каза абат Луи, успокоен, но и изненадан от бързината, с която бе взето решението. — Как този грях е бил извършен, след като и двамата го осъдихте така жестоко?
— Нашият предшественик великият магистър Одо дьо Сен Аман, лека му пръст, бе на друго мнение — отговори Арно дьо Торож.
— Но не можехте ли, имайки предвид ранга, който заемате, да осъдите великия магистър за тази срамна постъпка, като му се противопоставите? — изненадано зададе въпроса си абат Луи.
Тази забележка предизвика усмивки по лицата на останалите, но той не получи отговор.
Арн повика един рицар, който да заведе абат Луи и брат Пиетро до техните стаи. Арн ги увери, че утре ще бъде по-добър домакин и се извини, че ги напуска така внезапно. И все пак трябваше да отиде при краля, който спешно искаше да го види заедно с великия магистър. Той се изправи и благослови присъстващите — действие, което по-скоро изненада абат Луи, отколкото да го обиди.
Двамата монаси бяха отведени в стаите, отредени за тях да пренощуват, първо обаче има показаха покоите, предназначени за светски посетители — украсени с фонтани и фаянс със сарацински мотиви. След това ги изпратиха до техните стаи — с четири бели варосани стени, подобни на онези, които по принцип обитаваха според традициите на ордена им.
Арно дьо Торож и Арн поеха към покоите на краля. Папската була щеше да лиши ордена от някои източници на доходи, но щеше да бъде добре най-сетне да се избавят от действия, които имаха съмнителен характер. Те можеха да бъдат доволни, че отсега нататък щяха да разполагат с инструкции, дадени им директно от негово светейшество и че по този начин биха имали аргумент срещу недоволните.
Личните покои на краля бяха тесни и мрачни, защото негово величество се страхуваше от дневната светлина. Тя му пречеше да се движи.
Кралят ги чакаше на своя трон, обвит със син муселин, през който можаха да се различават само сенки. Говореше се, че сега кралят бил изгубил и двете си ръце.
Имаше само един прислужник в стаята — огромен глухоням нубиец, седнал върху възглавници близо до една от стените. Погледът му беше постоянно насочен към господаря му, за да може да реагира при най-малката реакция от негова страна.
Междувременно Арно дьо Торож и Арн влязоха, поклониха се безмълвно пред краля и седнаха върху две египетски възглавнички срещу необичайния трон. Кралят им заговори с твърде свеж глас на двадесетгодишен.
— Радвам се, че двама от най-добрите рицари се отзоваха на моя апел — започна той, след което пристъп на кашлица прекъсна речта му и той направи знак с ръка, който посетителите не разбраха. Нубийският роб отиде бързо при него и направи нещо зад синия муселин, което те също не разбраха. И двамата зачакаха тихо.
— Макар и да не съм още умрял, както някои си мислят и се надяват — поде отново кралят, — аз не съм лишен от грижи. Вие, тамплиерите, сте гръбначният стълб в защитата на Светите земи и исках да обсъдя с вас две неща далеч от недискретни уши. Ето защо ще говоря без заобикалки, нещо, което не бих си позволил при други обстоятелства. Готови ли сте да ме изслушате?
7
Симония — Търгашество с църковни длъжности. — Б.р.