Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Сред рицарите от армията на Балдуин IV, които бяха пленени след Марж Айун, беше един от най-великите барони във всички франкски колонии: Балдуин д'Ибелин. Ако този човек не беше заловен и затворен, историята на християнското господство в тази част на света би имала различна съдба: християните със сигурност биха присъствали тук поне още сто години, дори биха се справили с набезите на мамелюците и биха запазили управлението си по тези земи още хиляди години или цяла вечност.
Беше невъзможно обаче да си представи човек това след провала при Марж Айун. Тъжен бе фактът, че мъж с ранга на Балдуин д'Ибелин бе пленен. Това щеше да струва скъпо, без все пак да бъде определящо.
Начело на врага все пак беше Саладин. Той бе най-способният и можеше лесно да си осигури всякакви необходими сведения за неприятеля. Неговите шпиони бяха навсякъде из франкските колонии и нищо от това, което имаше връзка с управлението на Антиохия, Триполи или Йерусалим не му убягваше. Ето защо той не се поколеба да поиска добра цена за Балдуин д'Ибелин, а именно главозамайващата сума от петстотин хиляди златни безанта — един от най-солидните откупи, вземани някога по време на тази война, която скоро навърши сто години.
Саладин обаче не се съмняваше, че Балдуин д'Ибелин притежаваше всички качества да стане следващият владетел на Йерусалим, което се отрази и на неговото решение. Дните на Балдуин IV бяха преброени, всички знаеха това, а той вече се беше провалил в своя първи опит да запази трона, като ожени сестра си за Гийом Дългия меч. Последният изчезна бързо, несъмнено сломен от една от тези порочни болести, поразяващи кралския двор в Йерусалим, макар да изглеждаше като пневмония.
След смъртта на Гийом Дългия меч Сибила роди на бял свят син, който нарече с името на брат си. Но тя беше влюбена в Балдуин д'Ибелин и кралят нямаше нищо против този съюз. Дори напротив, тъй като Балдуин беше от най-уважаваните и влиятелни фамилии във всички франкски колонии. Бракът между Сибила и Балдуин д'Ибелин можеше само да подсили кралската власт, като разреши възникналите конфликти с владетелите в Светите земи, които гледаха с лошо око на странните неща, случващи се в кралския двор, както и на прииждащите авантюристи, обхванати от желание да забогатеят.
За нещастие Балдуин д'Ибелин смяташе, че Саладин беше информиран за това и знае, че държи в плен бъдещ крал. Затова и не се притесни да поиска за него кралски откуп.
Все пак сумата от 500 000 безанта надминаваше паричните възможности на фамилия д'Ибелин и само тамплиерите можеха да помогнат за откупа. Но последните не бяха много умели в преговорите и нямаше шанс да изплатят такава сума. Съществуваше само един мъж по тези места, който можеше да се справи със ситуацията, и това бе Мануел — императорът на Константинопол.
Балдуин д'Ибелин помоли Саладин за освобождаването му, като даде дума, че ще събере сумата или отново ще се върне като затворник. След като нямаше причина да поставя под съмнение думата на един толкова уважаван рицар, Саладин прие предложението и Балдуин тръгна за Константинопол, за да убеди императора да му заеме пари.
Мануел I Комнин също виждаше в Балдуин д'Ибелин бъдещ крал и плати доста скъпо, за да може да си осигури влияние върху бъдещия суверен на Йерусалим. Ето защо му зае всичкото нужно злато. Балдуин върна откупа на Саладин и след това се прибра в Светите земи, където намери отново Сибила.
Но нито император Мануел, нито Саладин, нито Балдуин д'Ибелин не си даваха сметка за жените в кралския двор на Йерусалим и за чувствата, които те таяха към затънали в дългове мъже. Майката на краля и Сибила — безскрупулната интригантка Агнес дьо Куртене, не изпита никакво затруднение да обясни на дъщеря си за неблагоразумието да бъде влюбена в мъж, който дължи 500 000 златни безанта.
Един от многобройните любовници на Агнес дьо Куртене беше кръстоносец, никога невлизал в двубой с неприятел и предпочитащ словесните галантни дуели. Казваше се Амори дьо Лузинян. Въпреки че не беше воин, той осъзнаваше доста добре възможностите, които му се предлагаха за постигане на власт. Пред Агнес той изля хвалби по адрес на брат си Ги, който според него беше красив млад мъж и любовник, не лишен от талант.