Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Благородническата дъщеря Улвхилде Емундсдотер напусна "Божия дом", за да заживее нов живот, точно преди празника на свети Улоф, с други думи по времето, когато запасите от продукти вече бяха на свършване, а новата реколта още не бе прибрана. Плевните и таваните бяха празни, но сенокосът бе в разгара си. Потегли яхнала кон начело на кортежа до кралицата и точно зад кралския наместник и конниците с украсени с лъва на Фолкунгите и трите корони знамена. Свита от повече от трийсет конника, повечето облечени в синьо, ескортираха кралицата и Улвхилде, която не бе единствена с червено наметало. Навсякъде по пътя за Скара работата по нивите и полята спираше, жени и мъже притичваха, падаха на колене с молитва към Господ да пази ярла и кралица Бланка и да съхрани мира.

Улвхилде не се бе качвала на кон от детството си и въпреки всеобщото мнение, че язденето се отдава на всеки, понеже Божията воля е човек да кара животните да му служат, тя скоро разбра, че това не е най-приятният начин за придвижване на човек, който не е свикнал. Видя се принудена непрекъснато да се гърчи, за да променя стойката с цел кръвта й да не нахлува само в единия крак и коляното й да не се жули в седлото. В младостта си яздеше по детски, обкрачила коня. Сега Бланка и тя яздеха като изискани дами, по начина на амазонките. Това бе и по-трудно, и по-болезнено. Подобно притеснение обаче никак не помрачаваше радостните чувства. Въздухът бе свеж и приятен за дишане и Улвхилде с удоволствие вдишваше дълбоко и задържаше дъх в дробовете си, сякаш за да запази чувството за свобода. Преминаха през поля, дъбови гори, следваха течението на множество искрящи реки, преди да изкачат Билинген, където гората стана по-гъста и ескортът бе прегрупиран, като едната половина от хората яздеха пред ярла и кралицата, а другата — отзад. Няма повод за безпокойство, обясни Бланка на Улвхилде. В страната отдавна цареше мир, но бе по-добре винаги да имаш готовност да извадиш меча.