Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
След тези последни думи той продължи да гледа все така притеснен надолу, защото много добре знаеше, че никой здравомислещ човек не би им повярвал.
— Хиляда златни монети! — възкликна Сесилия втрещена. — Та това е повече отколкото притежават Рисеберя, "Школата на живота" и "Божия дом" взети заедно.
— Сигурно е вярно, щом ти го казваш, любима — отговори тихо Арн, изглеждайки повече засрамен, отколкото горд от това богатство.
— Защо не си ми казал до сега? — попита Сесилия.
— Каних се няколко пъти да го направя — отговори той. — Не намирах обаче удобен момент. Историята за това как съм се сдобил с това злато в Светите земи е дълга и трудна за разбиране. Ако започна, ще трябва да я разкажа цялата, а имаме доста работа преди да дойде зимата. Златото няма да ни предпази от студа. Не съм имал намерение да го крия от теб. Щях да ти разкажа цялата история през някоя от дългите и студени зимни нощи.
— Ако чакаш зимата, има защо — каза Сесилия леко усмихната, което веднага разсея странното им притеснение.
— Чакам я с нетърпение — отговори Арн и също се усмихна.
— Въпреки това златото само по себе си с нищо няма да ни помогне срещу студа и глада. Трябва още от утре, както вече каза, да се захванеш с покупката на фураж от Линшьопинг или от другаде.
— Обещавам ти го. Какво друго намери в неумолимата логика на цифрите? Знаеш какво искам да каже с думата логика, нали?
— Да, зная. Монахините не са невежи във философията, дори и да казват, че в големи дози тя може да бъде вредна за мозъка ни. Но със или без помощта на Аристотел, открих, че трябва да купиш или да накараш да построят лодка за транспортирането на глината — отговори бързо тя, придавайки си невинен вид.
— Защо? — учуди се за първи път Арн.
— За всяка пещ е необходимо съответното количество прясна глина и по-добре ще е тухлите да се изпичат в Браксенбулет, където тя се добива — продължи мисълта си Сесилия, сякаш въпросът за златото повече не я занимаваше. — Това обаче не се отнася за керамиката. Ако доставиш на грънчарите достатъчно глина, те ще могат да работят тук през цялата зима. Достатъчно е само тя да се поддържа влажна, като се внимава да не замръзне.
Той я погледна с неприкрито възхищение и тя му се усмихна доволна, почти ликуваща.
— Скъпа моя Сесилия — каза той, — ти наистина си не само най-хубавата и най-достойната за обич жена, която съм срещал, но и най-умната. Съвсем сигурно е, че щом ти водиш нашето счетоводство, богатството ни е гарантирано!
— Трябваше по-рано да ми повериш тази работа — каза тя и го погали по тила с престорено обиден вид.
— Вярно, трябваше да направя това още първия ден — съгласи се той. — Умът ми бе изцяло зает с това, което в края на краищата вече е направено. Ще ми простиш ли, че бях толкова глупав?
— Да, но при едно условие — каза тя със загадъчна усмивка.
— Приемам го още преди да си го казала — увери я той веднага.
— Недей да работиш повече днес — каза тя. — Ела с мен да пояздим и да се порадваме на плодовете на нашия труд. Вечерта е толкова хубава.
Без да отговори, той я хвана за ръка, отведе я в дома им и откачи от дрешника две вълнени наметки. Погледна я за момент, после отново протегна ръка и взе костюма й за езда, който сама си беше ушила.
— Сигурно няма да искаш дамско седло — предположи той. В сумрака на стаята му се стори, че тя се зачерви, когато докосна дрехите й.
Тя взе костюма за езда, бързо влезе в спалнята и затвори врата зад себе си, за да се преоблече. Докато я чакаше, той свали изцапаните си работни дрехи, изми зачервеното си потно лице на водната струя и облече синя туника. Подвоуми се за миг и после запаса меча си. Помисли си, че тя би искала да не е въоръжен, но реши, че ще е непредпазливо да отиде в гората с любимата си без меча си.
Както го бе предвидил, тя леко свъси вежди, като излезе от стаята и го видя преметнал през ръка вълнените им наметки, сякаш за да прикрие дългата черна ножница, която се подаваше под тях. Но не каза нищо.
Отидоха първо в празната конюшня. По това време на годината конете бяха на пасището. По стените висяха закачени в дълга редица седла със странни знаци по тях. Арн избра две, към които с тънки кожени ремъчки бяха привързани трензели и поводи. Той подаде наметките на Сесилия, за да метне седлата на рамо, и тръгна пред нея към оградата. Слънцето се бе вече спуснало ниско, но още хвърляше топлина като през летен ден. Лекият ветрец подобно нежна ласка галеше лицата им.
Една кобила с жребчето й бяха отделени сами в малко оградено място. Те влязоха вътре, промъквайки се между напречните пръти на оградата. Арн остави седлата на земята и повика кобилата. Тя веднага наостри уши и тръгна към него, поклащайки глава, следвана от жребчето си. Сесилия с почуда видя как любимият й потърка лице по муцуната й, говорейки й едновременно с това на някакъв непознат език.