![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Не знам – отговори й напълно искрено Нина.
София кимна на Комоса, който заби огромния си юмрук в стомаха на Чейс. Той се закашля и се опита да си поеме дъх.
— Как да влезем? – попита отново тя.
— Господи! – извика ужасено Нина. – Не знам!
София отново кимна. Комоса взе палката и злобно цапардоса Чейс по врата. Той извика от болка и се свлече от стола, като си удари главата в твърдия дървен паркет на пода.
София го изгледа със студен поглед.
— Как да влезем?
— Ти, мръсна кучко! – изкрещя Нина. Нали ти казах, че не знам! Остави го на мира!
Този път дори не се наложи София да кима. Комоса се обърна към малката маса и взе дрелката. Той натисна спусъка й два пъти и всеки път инструментът издаваше зловещ виещ звук. След това се наведе и притисна върха на свредела в плешката на Чейс. Преди Нина да успее да каже нещо, той натисна спусъка.
— Спри! – проплака Нина. – Спри, спри го! Не знам, дявол да го вземе, не знам! Но ще разбера, обещавам ти, само го спри!
София се замисли за миг, след това посочи към малката маса. Леко разочарован, Комоса върна дрелката на мястото й, като от свредела й по пода прокапа кръв.
Без да се интересува дали някой ще се опита да я спре, Нина се втурна към Чейс. Раната на гърба му бе широка около сантиметър, от нея бликаше кръв толкова силно, че тя не можеше да види колко е дълбока дупката. Чейс потрепери, лицето му се изкриви от болка. Тя коленичи и притисна длан към кървящата рана, усещайки как топлата течност се процежда между пръстите й. Тя погледна към София.
— За Бога, помогни му! Ще направя каквото поискаш, ще разбера как се влиза в гробницата!
— Превържете го – заповяда София, приемайки предложението й. Комоса дръпна Нина от Чейс. Тя се възпротиви и започна да се бори с него, но двама мъже хванаха под мишниците изпадналия в безсъзнание Чейс и го изнесоха от стаята.
— Превържете го – заповяда София, приемайки предложението й. Комоса дръпна Нина от Чейс. Тя се възпротиви и започна да се бори с него, но двама мъже хванаха под мишниците изпадналия в безсъзнание Чейс и го изнесоха от стаята.
— Радвам се, че си на борда – й каза София с леден триумф. – Залавяй се за работа – имаш време докато открием гробницата да разшифроваш текста. В противен случай Еди ще се нуждае от нещо повече от няколко превръзки, за да се оправи от онова, което Джо ще му причини.– Тя тръгна след мъжете, които изнесоха Чейс, но изведнъж се спря и ритна Нина с острия нос на обувката си. Нина се преви на две от болка. – Ако още веднъж ме наречеш кучка, ще ти отрежа шибания език. – След тези думи тя се завъртя на високите си токчета и напусна библиотеката.
— Станете, доктор Уайлд – заповяда Корвус. – Чака ви работа. Ще уредя експедицията до Алжир колкото се може по-скоро. – Той също излезе от библиотеката, като се спря до вратата. – Между другото, идете да се измиете. Не искам да ми повредите пергаментите.
След тези думи той излезе, като остави Нина да се взира в кръвта по ръцете си.
~21~
АЛЖИР
Трите хеликоптера прелетяха с гръмотевичен грохот над пустинята. Под тях се ширеха единствено сухи, проблясващи пясъчни дюни. На сянка температурата сигурно щеше да бъде над трийсет и пет градуса по Целзий… но всъщност наоколо нямаше никаква сянка, безмилостното слънце опичаше всичко, добавяйки още десетина градуса.
Кабината на водещия хеликоптер, голям транспортен „Сикорски” S-92, беше климатизирана, но нито Нина, нито Чейс се чувстваха по-удобно от това. Изминаха два дни, откакто се бяха събрали отново, но те не й бяха достатъчни, за да разкрие последните тайни, скрити в ръкописа на „Хермократ”
Времето й бързо изтичаше.
— Десет минути – обяви София. Двамата с Комоса седяха в задната част на кабината, заедно с Чейс и Нина, а Корвус се возеше отпред, на седалката на втория пилот. – Надявам се скоро да те осени прозрение, Нина.
— Условията не са върха на мечтите – оплака се Нина. Ръцете й бяха оковани в белезници отпред, така че тя все пак можеше да работи с пергаментите. Ръцете на Чейс бяха оковани зад гърба. Раната на рамото му беше обработена и превързана, но все още ужасно го болеше. По някакви свои садистични причини, София му беше върнала коженото яке – което, заради белезниците, той не можеше да съблече и сега се потеше усилено, въпреки прохладния вятър, който духаше от климатика.
За голямо раздразнение на Нина, той разпиля и страниците, които държеше на коленете си. Но това не успя да я разсее, тя изцяло се бе съсредоточила върху задачата си.
Все повече се убеждаваше, че в думите на Платон се крият улики, закодиран лингвистичен ключ, който щеше да разширява пъзела. С всяко следващо изчитане на древногръцкия текст този ключ като чели се приближаваше все повече.