Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Тази физиономия ми е позната – каза Чейс, като за пръв път в гласа му прозвуча надежда.

Нина го погледна.

— Какво?

— Това е изражението, което се появява като решаваш кръстословици и тъкмо си се сетила нещо. Какво откри?

— Да, какво откри? – попита София с подновен интерес. Корвус се обърна назад и се взря в Нина.

— Аз… Не съм сигурна все още. Но според мен разглеждам проблема от погрешната гледна точка. Аз възприех споменаването за думите, скрити сред другите думи, просто като намек за шифър – че определени думи в текста формират съобщение. – Тя разлисти пергаментите, докато стигна до първата страница. – Ами ако не е така? Уликата към откриването на картата бе абсолютно буквална – може би и в този случай е така. „Думите на нашия приятел Хермократ разкриват други думи”… И „поруменялото стъкло”… поруменяло, червено стъкло, цветно стъкло…

Тя погледна към тавана на кабината. Над предните седалки се намираха стъклените люкове, които даваха на пилота изглед към роторните перки. Те бяха боядисали в зелено, за да се използват и като защита от слънцето. Нина се наведе напред и протегна един лист така, че слънчевата светлина да пада директно върху него. Цялата страница придоби ярък смарагдовозелен оттенък, а мастилото стана тъмнокафяво.

Нина едва не скочи от мястото си.

— Намерих го, намерих го!

— Какво намери? – попита объркано Чейс.

— Трябва ми нещо червено, червена пластмаса или стъкло. – Нина огледа кабината. – Хайде де, по-бързо – сопна се тя на София. – Свърши нещо полезно, намери ми го.

София се намръщи, но направи каквото й бе казано.

— Джо, подай ми чантата. Синята. — Комоса се пресегна зад седалката й, взе една раница и й я подаде. София прегледа съдържанието й. – Ето – каза тя и подаде на Нина една папка. – Това ще свърши ли работа?

— Идеално – каза Нина и я грабна от ръката й. Папката съдържаше страници с превода на „Хермократ” от старогръцки на английски, но тя просто ги изхвърли. Трябваше й самата папка, която бе направена от червена пластмаса.

Тя постави първия пергамент в папката, след това я поднесе към едното стъкло, като се опитваше да улови колкото се може повече пряка светлина. Червеникавокафявият текст под пластмасата почти се изгуби, цветът му бе абсорбиран от червения филтър и на листа останаха само бледи отсенки.

Но изведнъж на листа изникна нещо с кристална яснота.

Сред призрачните думи на оригиналния текст изпъкнаха отделни букви, безцветното мастило изведнъж почерня...

— Ето какво означава да видиш света през поруменяло стъкло – каза Нина с благоговение. – Мислех, че по-тъмните петна са просто парченца в мастилото – но изглежда те са били добавени, след като е бил написан основният текст. Червеното стъкло е било изключително рядко и ценно по платоново време, затова малцина са можели да прочетат скрития текст. Предполагам, че сигурно е бил написан с октоподно мастило или пък...