Илиада [bg]

В бягство троянци преминаха рова дълбок с колореди остри; мнозина пострадаха там от ръцете данайски. Морни покрай колесниците пъстри те спряха да чакат, бледи от ужас, избягали с мъка. А Зевс се събуди до златотронната Хера на стръмното било на Ида. [5] Бързо се вдигна, съгледа троянци и много ахейци — първите бягаха срамно, ахейци ги гонеха стръвно: заедно с вторите беше и бог Посейдон земетръсец. Зърна как Хектор лежеше в полето, а около него тъжно другари стояха: безчувствен, той дишаше тежко, бълвайки кръв — твърде силен ахеец го беше ударил. [10] Жалост обхвана бащата на хората и боговете, страшно към Хера погледна, сърдито така й продума: «Херо злотворна, лукава! И тази измама е твоя: Хектор божествен от боя извади, разпръсна войските! [15] Ала не зная дали от престъпните твои коварства няма ти първа да вкусиш, когато те с мълния шибна. Помниш ли как ти вися от небето и две наковални аз окачих на нозете ти, а на ръцете ти сложих златни и здрави окови? В ефира сред облаци висна. [20] А боговете роптаеха само в Олимп необятен: никак не можеха близо да дойдат и теб да развържат. Хванех ли някого, мигом го хвърлях от прага небесен, чак до земята да стигне замаян; но моята ярост с туй не смири ми безмерната скръб по Херакъл божествен. [25] Ти с помощта на Борея надигна нестихващи бури,179 па злоумишлено с яд го подгони в морето безродно; тъй го отвлече насила към острова Кос пренаселен. Аз го измъкнах тогава, макар да бе много изстрадал, сам го отведох отново назад в коневъдния Аргос. [30] Всичко това ти припомням, та с твоите лукавства да свършиш, за да узнаеш дали ти помогна любовното ложе, гдето далеч от безсмъртните легна коварно със мене.» Тъй каза. А волооката Хера изтръпна от ужас; тя се обърна към него и думи крилати изрече: [35] «Нека да знае земята, небето обширно над нея, също водата подземна на Стикс, а пък клетва такава даже за нас боговете блажени е мощна и страшна; твойта свещена глава и леглото ни брачно да знаят — в него лъжовно не бих се заклела аз нивга за нищо: [40] бог Посейдон земетръсец без моя подбуда наврежда все на троянци и Хектор, а в боя подкрепя ахейци, сам го подтиква духът му, че милост и жал го обхвана, щом като в стана съгледа измъчвани клети ахейци. Бих му самата аз мигом предала полезни съвети, [45] за да поеме по пътя, във който, Крониде, ни водиш.» Каза. Засмя се бащата на хората и боговете, па й отвърна тогава и думи крилати издума: «Ти, волоока властителко Херо! За в бъдеще вече щом ще си с мене съгласна в съвета на всички безсмъртни, [50] бог Посейдон земетръсец, макар и да иска той друго, скоро ще почне да мисли еднакво със мене и с тебе. Ако сега ти говориш съвсем откровено и честно, при боговете събрани иди и веднага повикай тука да дойдат прочутият с лък Аполон и Ирида. [55] Тя да отиде във боя сред меднохитонни ахейци и незабавно да каже на бог Посейдон земедържец: битката той да прекъсне и в своя дворец да се върне, Феб Аполон да подбуди ранения Хектор за боя, силата нека му върне и болките в миг уталожи, [60] дето сега му терзаят сърцето, а всички ахейци нека прогони обратно и бягство позорно им вдъхне;