Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Красус, който стоеше до Маркус, получи удар по щита от огромна тояга и дори с неговото усилено от фурии снаряжение и увеличена от фуриите сила, той изсумтя болезнено и залитна, а ръката му, държаща щита, се отпусна.
Маркус прикри младия офицер, отклони следващия удар на канима, вместо да се опитва да мери сили с него, и нанесе промушващ удар под ъгъл в долната част на корема му. Канимът падна, виещ от болка, а Маркус извика на двама свои ветерани да застанат така, че да защитят Красус.
Натискът на нападателите рязко отслабна, което им даде възможност да си поемат дъх, и Маркус разбра, че Първа кохорта, а след нея и останалата част от Първи алерански, са се промъкнали през земните укрепления. Роговете на канимите зареваха сигнал, врагът премина в общо отстъпление, освободи позициите си и изчезна сред дъжда и тъмнината.
Красус охлаби ремъците на щита си с лявата ръка, лицето му беше бледо. Маркус се обърна и погледна ръката на младия офицер.
— Рамото е извадено от ставата — каза той. — Трябва да го покажете на лечител, сър.
— Първо нека се заемат с кървящите момчета. Във всеки случай не чувствам нужда в момента — той избърса острието си в мантията на паднал каним, прибра го в ножницата и се огледа. — Нека инженерите върнат реката в обичайното й русло и да се оттеглят. Разположете шеста, девета и десета кохорти по периметъра. От втора до пета нека да се заемат с оградата. От останалите формирайте резерв.
— Сър — Маркус отдаде чест.
— Почакайте — каза Максимус. Той пристъпи по-близо до Красус и понижи глас. — Те в момента са разклатени, Красус. Трябва да засилим атаката сега, докато имаме преимущество.
— Целта беше да завладеем брода — отвърна Красус. — И ние я постигнахме.
— Това е възможност — продължи Макс. — Трябва да се възползваме от нея. Може да нямаме друг шанс като този да ги ударим, когато не са готови.
— Знам — каза Красус. — Но изглежда прекалено хубаво, за да е истина.
Маркус се взря в Красус и се намръщи. Макс също намръщено погледна Красус.
— Този път прекалено надценяваш канимите.
— Спри и помисли, Макс — каза Красус. — Може да се обидиш, но се опитай за момент да се поставиш на мястото на канимите. Кога ще ти се удаде по-добра възможност да атакуваш Първи алерански, отрязан от другите два легиона, на открито, а и като за капак — в тъмното?
Макс погледна Маркус.
— Първо копие? Вашето мнение?
Маркус изсумтя.
— Това е възможност като по учебник, сър. Ако не дадете заповед за преследване след такъв разгром като този, на сенатора няма да му хареса.
— Но мислите ли, че това е капан? — продължи да натиска Максимус.
— Трябва да си дяволски блестящ войник, за да го организираш — отговори Маркус.
— И Насаг е такъв — каза Красус. Погледна към Максимус, после в мрака, челото му за миг се набръчка в размисъл.
— Не планираш според това, което мислиш, че ще направи врагът — каза той накрая. — Планираш според това, което врагът е способен да направи. Няма да изпратя легиона там сляп.
Максимус поклати глава.
— Не горя от желание да се бия с канимите в тъмното, но ако не дадеш заповед да продължим, Арнос ще ти откъсне топките.
Красус сви рамене.
— Ами нека опита тогава. На първо място осигуряваме брода. Първо копие, накарайте хората да се размърдат.
Маркус отдаде чест на Красус, обърна се към най-близкия куриер и му даде кратки инструкции.
— Междувременно изпратете маратите напред — каза Красус. — Те виждат в мрака и са по-бързи от канимите. Ако те не намерят техни сили там, ще изпратим конница и ще принудим канимите да продължат да отстъпват.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза Макс.
— Ако останем на място и се окажа прав, ще запазим много наши животи. Ако останем на място, но аз греша, ние все още заемаме тази позиция, между нас и Мастингс остават само две позиции.
— Сципио щеше да продължи напред — каза Макс. — Сигурен съм.
Красус потри раненото си рамо, изражението на лицето му остана спокойно.
— Аз не съм Сципио — каза той. — И ти чу заповедите ми.