Призована от сенките

— Но можете ли да го правите? — попита Томас.

— Разбира се, че не! — просъска тя. — Помисли! След като свърши времето ни за служба, силата отива в някой друг. Без нея няма как да знаем кой ще умре и затова не можем да изберем друго тяло. Това е еднократна сделка.

Томас се засмя леко.

— Искаш от нас да повярваме, че никой не се е опитвал да измами смъртта? Да живее вечно, взимайки, който си поискат, независимо дали те са обречени или не?

Агнес сви рамене.

— Това е едно от многото задължения на царуващата Пития — да бъде сигурна, че няма да се случи така.

Поклатих глава. Всичко това се случваше прекалено бързо. Мозъкът ми просто не можеше да го поеме.

— Но защо Франсоаз?

— Казах ти — не съм имала избор! Опитах се да се върна в тялото ми, но открих, че съм прахосала твърде много енергия, опитвайки се да ти помогна. Не бях планирала да спра времето — това не е лесно, особено след скок от около 300 години! Открих, че не мога да прескачам през вековете така, както последния път.

— Но аз можех да те взема обратно с мен!

Агнес ми беше помогнала да се справя с Мира. Ако не беше нейната помощ, вероятно вече щях да бъда мъртва. Със сигурност нямаше да мога да й откажа да я върна обратно.

— Ако си спомняш, Каси, ти беше по средата на стая, пълна с изгладнели духове. Те бяха започнали да поглъщат всеки дух наоколо! Не можех да рискувам. Веднага щом започнаха, аз трябваше да се махна оттам възможно най-бързо. Така че аз отидох при единствения човек, който познавах по онова време, който беше близо до смъртта и може би щеше да поиска да сключи сделка.

— Направи ли го?

Франсоаз не беше просто възрастен нормален: тя беше вещица и съдейки от един доста запомняш се трик, който бях видяла, при това могъща такава. А на мен ми изглеждаше така, сякаш се бореше.

Сякаш чула мислите ми, Агнес направи друга гримаса и притисна корема си.

— Зависи от тълкуването.

— Как завърши тук? — попита Томас, преди да успея да получа малко по-точен отговор.

— Планирах да се върна при Каси, преди да е напуснала този век, веднага щом обсебих тялото и бях в състояние да отблъсвам духовете. Но се появиха проклетите тъмни магове.

— Те те отвлякоха, за да те продадат на феите — заразсъждава той. — И ти си тук от кога? Но това е било преди векове!

— Години, всъщност — поправи го Агнес.

— Времето тече по различен начин тук — напомних му аз. Марлоу го беше казал, но аз не бях осъзнала колко голяма е разликата. — Искаш да кажеш, че ти си тук, откакто ние напуснахме Франция?

Агнес кимна и вдигна ръка, за да ме спре, когато се опитах да кажа нещо друго.

— Ако си ни виждала оттогава, не ми казвай, Франсоаз може да чуе, а тя не трябва да бъде повлиявана от това, което ще се случи в бъдещето й.

Нейно бъдеще, помислих си аз замаяно, но мое минало. Тя бе убила един тъмен маг в Данте преди седмица, помагайки ми да избягам. Или, по-точно, щеше да убие един… Главата започна да ме боли.