Опасно за живота

— И каква присъда ще получи?

Или:

— Как е могла да го стори? Може би тя си има някаква своя драма?

Днес Дима тъкмо имаше свободен ден. По-точно сутрин. Операцията по задържането на колата с наркотиците премина успешно. Всички прекараха цяло денонощие в МУР. Сега трябваше да чакат резултатите от лабораторния анализ. Можеше да отиде на работа и по-късно. Щеше да се обади по телефона от Елизавета Никитична. Може би щеше да иде още по-късно, отколкото смяташе.

Така си мислеше Дима, като прескачаше есенните локви. А ги прескачаше, защото не вървеше по улиците, а цепеше направо, по диагоналите. Мина през градинка, после през строеж, сетне през някакво празно място. След него беше блокът на Володя.

На празното място нещо ставаше. Някакъв кокер шпаньол се носеше с бесен лай. Дългите му уши се вееха на вятъра като черни пиратски флагове. Той тичаше по права — напред-назад. Заради лаенето му Дима не чу веднага звука от изстрелите. Двама хлапаци на по петнадесетина години гърмяха с пистолет по поставените на двадесетина метра кутийки от бира. Обхванатият от ловджийска страст пес се мяташе от кутийките към момчетата и обратно. Все не можеше да открие дивеча, бедното животно.

Цялата група беше дотолкова увлечена от заниманието си, че никой не обърна внимание на приближилия се отзад Чиртков.

— Какво правите тук, а? — попита Дима с фразата на клепоухия второстепенен герой от филма „Добре дошли, или за външни лица вход забранен“.

Песът тъкмо се носеше насреща, развял своите пиратски уши.

— Какво бе, чичка! — подхвърли през рамо единият хлапак, като метна небрежен поглед към Дима. — Разкарай се, имаме спортна стрелба.

И наистина. В ръцете на момчето имаше спортен пистолет. „Марголин“. Чиртков успя да забележи това.

— Откъде взехте оръжието? — попита той момчето.

— От гората, знае се — вече без да се обръща, каза то. Но ръката му с пистолета се шмугна в джоба.

— Дай оръжието — заповяда Чиртков и хвана хлапака за ръката.

— Кво бе? Кво искаш? — взе да се дърпа той.

Шпаньолът най-после разбра кой тук е дивечът и радостно заби зъби в крачола на Дима.

— Дръж, дръж го, Джери! — насъскваше кучето собственикът му, като все се опитваше да напъха пистолета в дънките си.

Джери с удвоена енергия се разправяше с единствения панталон на Дима. При това без да подминава и слабия крак на следователя.

— Ех, че ще ти лепна и съпротива на властта! — кресна Дима, неясно дали на момчето или на шпаньола. — Аз съм от МУР. Дайте си документите! — още по-гръмогласно заповяда той, като изви с професионална хватка ръката на хлапака и усещайки, че ще се наложи да полива с вода кучето, за да го пусне. Иначе щеше да си тръгне без панталони.