Безбожникът [bg]

— Александър се приближи до Теламон, леко залитайки. — Те твърдяха, че не мога да го направя, Теламоне, а аз успях! — прошепна той. — Победих персийската флота, без да пратя нито един кораб в морето. Аз превзех град, защитен с три стени — царят отпи от чашата си.

Теламон се взря в сенките, които ги заобикаляха.

— Всички ли са навън? — остро попита царят.

— Да — отвърна лекарят. — И, Александре, ти не си толкова пиян, на колкото се преструваш. Тях можеш да заблудиш…

— Но не и теб?

— Само за кратко.

Александър разпери ръце.

— Ти поиска да се видим. Защо?

— Ще започна с цитата ти от Аристотел и разликата между… — Теламон внимателно подбираше думите — … невероятните възможности и вероятните невъзможности.

— Охо! — възкликна Александър и седна до една колона. — Ела и седни при мен, Теламоне, както правехме като момчета. Какво си намислил?

— С Касандра се погрижихме за ранените.

— Много ли бяха?

— Изгубихме около двеста души. Имаме петдесет смъртно ранени и около сто, които ще оздравеят.

— Използва ли магията си? — подразни го Александър.

— Направих, каквото можах. Раните от стрела много ме заинтригуваха.

Царят леко наклони глава встрани.

— Знаеш ли, господарю — Теламон облиза устни, — разходих се между ранените. Не видях нито един войник, който да е имал късмета да го улучи стрела и острието й да се пречупи, така че само тъпата част да го улучи в гърдите.