Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Те ще бъдат ли в Коун за срещата? — попита той Урко.

Адмиралът поклати глава; на нашареното му с белези предимно плешиво теме проблясваха капчици.

— Не. С този ход ще ги бием. Запомни, че заобикалянето на Рога може да бъде опасно. Няма значение — пристигнем ли в пристанището, коунците ще се появят. Винаги могат да определят накъде духа вятърът.

И тогава той се разсмя за пръв път от месеци:

— Схвана ли го? Накъде духа вятърът? Ха!

Улен се усмихна, успокоен да види началника си в по-добро настроение. И все пак не можа да удържи погледа си да не се върне на лъсналото тъмно лице на техния Върховен маг. Тя си седеше, както винаги, в средата на палубата, където се бе настанила най-напред. Разсъждавайки по въпроса, Улен не можа да се сети дори за един миг, в който тя да не може да бъде видяна там. Дори се хранеше там и спеше седнала — ветрилото й блестеше и съскаше през нощта като гигантско насекомо. Трябваше да си признае, че е впечатлен — напомняше му за старите им кадрови магове А’Каронис или Найтчил.

Тогава очите й се надигнаха и срещнаха неговите — огромни кафяви езера; тя се усмихна, сякаш четеше мислите му.

— Те не знаят, че ме имате — каза тя, или така изглеждаше; той не можеше да бъде уверен.

— Мислят си, че ще е състезание между долнопробни магьосници и вещици. Само че аз съм от старата школа, приятелю Улен. Бях въведена от Келанвед — и прогонена от Тайсхрен. И ще го накарам да се разкае за това.

След това ветрилото сякаш се затвори с удар, който Улен почти можа да усети посред тласкащата ги напред буря. Погледна към Урко, ала командващият изглежда не забелязваше диалога им. Дръж я изкъсо — Урко изрази пълна увереност, че може да държи жената изкъсо. Обаче дори сега тя намекваше за по-големи амбиции и за собствените си мотиви и играеше игрите си, без да се стряска от присъствието му — или направо го презираше. Що за усойница бяха взели със себе си — усойница, твърде изменническа и ненадеждна дори за императора и хора като него?

През цялото време ветрилото бръмчеше — почти невидимо — и проблясваше; Улен се запита дали тази съюзница, жрица на някакъв морски култ, им помагаше, или те всички бяха на милостта на едно пърхащо ветрило.