Гаснещ зрак [bg]

— Ваше величество!

— Какво има?

— Имам брат, който се бие за него или нея, ей там!

— Онзи мъж там не ти е брат, глупако.

— Но майка ни…

— Майка ти беше курва и лъжкиня! Та докъде бях стигнал?

Датенар въздъхна.

— Вдъхновяваха ни с вдъхновяваща реч.

Празек махна с ръка.

— Държа високо вдигнат този меч, мои събратя, мои другари, и с него соча натам, към врага. И накъдето сочи моят меч, натам тръгвате. И ще тръгнете в марш, да, а когато се доближите достатъчно, ами, ще атакувате, и ако надделеете, ще съм доволен, а още по-доволен ще съм да пратя ония от вас, които са останали живи, обратно в колибите и плевниците ви, ако обичате. Но ако се провалите, няма да съм доволен. Изобщо. Всъщност вашият провал ще означава, че най-вероятно ще ми бъде пръснат черепът…

— Сринати минарета и кули, и шпилове, всичко ще се попилее. Кривнати корони, оцапани халати, съвсем оголена глава и, уви, божественост, угаснала като духната свещ.

— Точно тъй. Е, достатъчно стегнато и ясно ли беше? Хайде, тръгваме на бран!

При това рязко предизвикателство, прокънтяло във въздуха, двамата се смълчаха, и двамата още по-отпуснати в седлата си. Докато Датенар не въздъхна и не каза:

— Остави селяните, Празек, я хайде да поговорим за затворниците.

— Щекотлива тема — отвърна Празек. — За престъпление и дълг?

— Разграничаването ти смърди на лукавство.

— А все още не сме на бойното поле.

Празек се изправи на стремената и огледа наоколо с присвити очи.

— Сега какво, братко?

— Някъде, в тревите около нас, лежи и дебне похитител на проза, плячкаджия на език.

— Глупости, ние само имитираме благородната кауза, приятелю — изсумтя Датенар. — С грубоват дискурс.

Празек се отпусна отново в седлото и се намръщи.

— Да предизвикаме призрака, тогаз, и да яздим в мълчание. Трябва да подготвя, в ума си, насърчителното си слово към моите затворници.

— Ще спечелиш сърцата им, сигурен съм.

— Трябва само мечовете им да вдъхновя.

— Да — изсумтя Датенар, — така си е.

Скоро след това ято врани излетя от хълмовете и се понесе към далечните дървеса. Двамата офицери се спогледаха, но този път никой не проговори.