Повелител на сенките [bg]

— Можеш — не отстъпи Джулиън. — Закълни се, че ще настоиш пред Клейва Хелън и Ейлийн да бъдат твоите посланици. След като Кийрън изпълни задължението си и предаде съобщението ти на Съвета, неговата роля ще приключи. Някой друг ще трябва да пътува до земите на феите и обратно. Нека бъдат Хелън и жена й. Тогава Клейвът ще бъде принуден да ги върне от остров Врангел.

Кралицата се поколеба за миг, а после кимна.

— Нали си даваш сметка, че нямат никаква причина да направят онова, което поискам, освен ако очакват помощта ми? В такъв случай, да, когато се сдобиете с Черната книга, може да поставите подобно условие. Кийрън, упълномощавам те, когато настъпи моментът, да отправиш подобно искане.

— Ще го сторя — рече Кийрън и погледна към Марк. Ема почти можеше да чуе онова, което казваха очите му: Но не заради теб.

— Прекрасно — каза кралицата. — Може да станете герои. Героите, които сложиха край на Студения мир.

Кристина настръхна. Ема си спомни думите й, които приятелката й бе изрекла веднъж: Открай време си мечтая един ден да допринеса за сключването на по-добро споразумение от Студения мир. Нещо по-справедливо спрямо долноземците и онези ловци на сенки, които ги обичат.

Мечтата на Кристина. Марк и сестрата на Джулиън. Безопасност за семейство Блекторн, след като Хелън и Ейлийн се върнеха. Кралицата им бе предложила най-отчаяните им надежди, най-съкровените им желания. Ема мразеше да се страхува, ала в този миг се страхуваше от кралицата.

— Е, разбрахме ли се най-сетне, дърпащи се деца? — попита кралицата, а очите й грееха. — Съгласни ли сме?

— Знаеш, че сме. — Джулиън почти запрати думите в лицето й. — Ще сложим начало на издирването, макар че нямаме представа откъде да започнем.

— Хората често отиват на места, които означават нещо за тях. — Кралицата наклони глава на една страна. — Анабел е от рода Блекторн. Научете повече за миналото й. Опознайте душата й. Имате достъп до документите на рода Блекторн, истории, които никой друг не може да докосне. — Тя се изправи. — Някои от поданиците ми ги посетиха преди време, когато двамата бяха млади и щастливи. Фейд имаше къща в Корнуол. Навярно все още стои. Възможно е в нея да има нещо. — Тя пое надолу по стъпалата. — А сега дойде моментът да продължите по пътя си. Трябва да се приберете в света на мунданите, преди да е станало твърде късно. — Достигнала най-долното стъпало, тя се обърна, величествена с прекрасните си дрехи и властното си излъчване. — Влезте! Очаквахме ви.

На прага се появиха две фигури, обградени от рицари в ливреята на кралицата. В едната от тях Ема разпозна Нене. Върху лицето й, докато прекрачваше прага, се четеше уважение и дори мъничко страх. До нея се виждаше внушителната фигура на Гуин ап Нийд, облечен в официален дублет[13] от тъмно кадифе, изпънат до пръсване от масивните му рамене.