И се възправи сянка [bg]

— Много добре — отвърна генерал Крийд. — Сега върви да намериш някой медико.

Офицерът скръцна със зъби — може би беше опит да се усмихне — и вдигна чартата си, преди да се върне в редиците на десния фланг. Те вече се разпадаха, както и по-голямата част от строя.

Бан не обърна особено внимание на новината за евентуалната смърт на матриарха, нито дори на обстоятелството, че навсякъде около него армията им губеше. Той се чувстваше замаян и се бореше с гаденето, а от ухото, с което вече не чуваше, продължаваше да тече кръв.

— Вече четирима са го видели, Бан! — излая генерал Крийд до него и го изтръгна от обърканите му мисли.

Бан глуповато примигна в отговор.

Генералът стоеше с ръце зад гърба и наблюдаваше яростната имперска атака от всички посоки.

— Добре се прегрупираха, не мислиш ли?

— Като кхосианци, сър — най-сетне отвърна Бан, усещайки, че му се вие свят.

Крийд погледна внимателно своя адютант. Очите на генерала бяха подути от изтощение.

— Направихме тук всичко, което можахме. Мисля, че е време да си тръгваме, какво ще кажеш?

— Генерале?

— Да не би да предпочиташ да поостанем още?

Бан се опита да поклати глава, но това само засили гаденето.

— Не искам да останем и миг повече… — отвърна той.

Крийд се обърна към един от телохранителите си:

— Изпрати куриер да повика генерал Реверес.

— Реверес е мъртъв, сър — отвърна телохранителят.

— Какво? Кога?

— Не съм сигурен, сър.

— Тогава извикай Нидемес!

Минаха няколко минути, преди генерал Нидемес да докуцука до тях от мрака. Шлемът му липсваше, а сивеещата му коса беше залепнала за челото и приличаше на птиче гнездо.

— Нидемес, изтегляме се веднага. Ще се обърнем кръгом и ще се отправим към езерото колкото се може по-бързо.

С очевидно облекчение Нидемес побърза да предаде заповедта.

— Езерото? — попита Бан.

Дъхът на генерал Крийд образува издигащо се облаче.

— Сигурен съм, че докато стигнем дотам, сам ще си се досетил, Бан.