Открадни си свят [bg]

— Да бе — и спагети — добави друг.

Майката на момичето го изтръгна от прегръдката на троглотита.

— Тя е вегетарианка! — извика ядосано. — Нали, Деирдри? Нали си вегетарианка?

Професор Ксавир дръпна патерицата на еднокраката жена.

— От колко време… — заговори той и преглътна.

Инк дъвчеше горната си устна.

— Но как… кой…

Объркан, завладян от болезнени напъни за повръщане, професорът се озърна, надявайки се някой да му помогне.

— Къде, по дяволите, сме ние? — попита той накрая.

— В десния дълъг Инсуларен Сулкус! — докладва вресливо картографът.

— В десния? — повтори професорът. — Десният! Очевидно! Не съм и очаквал изведнъж да се озовем в Лонгитудипалната Фисура! — Но единственото очевидно нещо беше Големият приятел, който дремеше долу насред долината.

— Само че всичко това трябваше да го няма — продължи объркано картографът. — Тук трябваше да е вакуум, мрак, студ!

Ксавир погледна към Инк, сякаш държеше нея отговорна.

Преподобният Арчибалд ревеше с пълно гърло. Преподобният Арчибалд проповядваше. Преподобният Арчибалд бе познал рогатия звяр от „Откровението“.

Инк седеше на площадката с гръб към долината. Нейната задача свършваше тук. Котаракът Один се търкаше в крака й. Господарката му го стискаше здраво за опашката, но той изглежда не забелязваше.

Капитан Гилеспи обърса влажните си длани в издутите колена на панталоните и клекна.

— На хората това май няма да им хареса — прошепна тя на Инк, но другата дори не я погледна. Продължаваше да гали Один по главата. Гилеспи бръкна в торбичката и се зае да й свива цигара. Някои неща започнаха да й се изясняват. Инк и приятелите й живееха в усамотение в дълбините на станцията не защото не знаеха за съществуването на останалите на борда, а защото така предпочитаха.

— Как става разпределянето? — попита тя, след като пъхна цигарата в устата на еднокраката и щракна със запалката под носа й. Мислеше за „Кафе-пауза“, чили-закусвалните и „Ние обслужваме всички нива“.

— С камиони — отвърна Инк и всмукна от цигарата.

Изправен насред тълпата, Лойд спореше разгорещено с преподобния Арчибалд, който бе извадил от раницата си кръст, два пъти по-голям от неговото разпятие. Кръстът беше изработен от дърво със сребърен обков, инкрустиран със скъпоценни камъни и огледални късчета.

— Звярът няма да се даде на вашите оръжия за плът — обясняваше свещеникът задъхано, — но ще бъде сразен от оръжието на духа!

Доджър почувства неизмерима умора. Стига толкова преживявания, помисли си тя. Стана и доближи пребледнялата Джоан.

— Да вървим. Ела.

Двете помогнаха на Инк да се изправи и напуснаха сцената.

В основата на стълбището вече ги очакваше черно емайлирано чудовище с блестящи червени очи, яхнало сребриста летяща чиния.