Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Ами... с това, което чувствах, с това, как действаше...

-А как са действали онези, Великите Пръстени на Миналото?

Фолко забави отговора си. Погледът на Отон не стана по-мек, гласът му беше сух и твърд. Хобитът заразправя за свойствата на Великия Пръстен, Деветте Мъртвешки, Седемте Джуджешки и Трите Елфически Пръстена. Предпазливо пропускаше да споменава всичко, което знаеше. Най-подробно Фолко отбелязваше приликите на новия Талисман с древните Пръстени, макар че докато говореше, той самият още по-ясно разбра, че даденият на Отон Пръстен притежава малко по-инакви качества. Талисманът действаше пряко и грубо, така че всички усещаха непосредственото му присъствие. Неочаквано му хрумна, че Талисманът е само опознавателен знак, изкован от Олмер, за да събере по-бързо и по-лесно под знамената си остатъците на слугите на Саурон. Естествено, той не сподели това с командира си.

Колкото повече говореше хобитът, толкова по-бледо ставаше лицето на Отон, бисерчета пот заискряха по слепоочията на предводителя, макар че в шатрата изобщо не беше топло. Ръцете на командира тревожно мачкаха краищата на наметалото. Той като че ли стоеше на прага на някакво необичайно важно за него откритие, но още не смееше да прекрачи този праг, защото след тази стъпка нямаше да има връщане. Без да жали цветисти описания, Фолко разказа за ужасната гибел на Деветимата и не без тайно удовлетворение забеляза, че Отон припряно смъкна Талисмана от пръста си. И веднага хобитът усети, че диша и мисли по-леко, а главата му се проясни.

Предводителят на отряда седеше потънал в някакви мрачни размисли, без да забелязва замлъкналия след приключване на своята не докрай правдива история Фолко. Накрая Отон вдигна очи. В смутения му и леко объркан поглед Фолко прочете горещото желание на командира да пита още, както и страха, че след като зададе тези въпроси, в някаква степен ще се окаже зависим от съмнителния полуръст, когото бе задължен да достави на Господаря цял и невредим за разпит. Отон сякаш изведнъж си спомни, че му е било наредено при никакви обстоятелства да не води със заподозряния никакви разговори! Но той неудържимо искаше да узнае повече и накрая това желание го победи.

-И ти мислиш... смяташ, че Талисманът на Господаря е нещо като онези пръстени, които носеха Призраците?

-Какво мога да мисля аз? Аз само изрекох догадките си - скромно сведе глава хобитът.

-Но тогава кой е Господарят?! - възкликна невъздържано Отон. Фолко мислено избърса честния трудов пот, защото в гласа на Отон имаше страх, паника и недоумение, преминаващо в почти неприкрито отчаяние. Съмнението бе наистина дълбоко посято.

-О! - вдигна пръст Фолко. - Той е онзи, пред когото ние, смъртните, сме длъжни само да паднем ничком и да служим като негово оръдие, защото не е дадено и не може да ни бъде дадено да прозрем пътищата и целите му. Великата Сила се върна, командире. Ние - служим. Защо пребледня така?...