![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Седнал на коня, Томас можеше да огледа отряда. Нямаше товарни животни, но към всяко седло бяха закачени торби с припаси и принадлежности, а Биринер беше вързал зад седлото си дебел сноп факли, направени с лилианрил. Стражите не носеха нищо, затова пък Сол по сърцето беше метнал на рамо огромната си раница, готов да крачи с бързината на кон.
След малко Протал се надигна на стремената и заговори гръмко:
— Приятели, трябва да потегляме. Походът не търпи отлагане, а времето на несгоди наближава. Няма да пробуждам сърцата ви с излишни слова, нито ще ви обвързвам със стряскащи клетви. Но имам две заръки. Останете верни до края на силите си. И помнете Клетвата на мира. Тръгваме към опасности, може би и към война. Но няма да направим добро на Земята със свирепи кланета. Помнете Повелята:
После Върховният владетел обърна коня си към Весел камък. Измъкна жезъла си, завъртя го трикратно над главата си и посочи с него небето. От върха на жезъла светна яркосин пламък и Протал извика към Твърдината:
— Привет на Весел камък!
Всички отвърнаха с мощен, разтърсващ вик:
— Привет!
Този общ глас от безчет гърла се разнесе до хълмовете и самият утринен въздух сякаш затрептя от поздрава. Няколко от ранихините изпръхтяха весело. Томас стисна зъби, защото гърлото му се сви ненадейно. Почувства се недостоен.
Протал подкара коня си в тръс надолу по склона. Отрядът побърза да го последва. Морам поведе Томас да се подреди зад Протал, пред Вариол и Тамаранта. По четирима стражи яздеха от двете страни на Владетелите. Куаан, Тувор и Корик бяха пред Протал, а най-отзад — Биринер и еоманът Ратници. Сол по сърцето се изравни с Морам и Томас и продължи с дълги, толкова леки крачки, като че това беше най-привичният начин да преодолява разстоянията.
Така походът за възвръщането на Жезъла на закона започна от Твърдината под лъчите на новия ден.
16.
Очертано с кръв
Томас Ковенант прекара следващите три дни в протяжно, болезнено запознаване със страданията, които причинява ездата. Докато седеше върху тънката кожа на лепката, все му се струваше, че нищо не го дели от гърба на кобилата. Ръбестият гръбнак на Дура сякаш заплашваше да го разцепи на две. Усещаше коленете си изкълчени, мускулите на бедрата и прасците му трепереха от преумора заради неспирното притискане към конското тяло. Тези болки полека се просмукваха нагоре към гърба му. И шията му се схващаше от внезапните наклони и подскоци, с които Дура преодоляваше неравния терен. Понякога се задържаше върху кобилата само защото лепката не му позволяваше да се изхлузи. А нощем мускулите му не можеха да се отпуснат и го мъчеха така, че не заспиваше без благотворното въздействие на диамантеното питие.
Затова в ума му не се задържаха почти никакви впечатления за местностите наоколо, за времето или за настроението на спътниците му. Пренебрегваше или отблъскваше всеки опит да го заприказват. Отново беше принуден да разсъждава над самоубийственото си съновидение, над изтезанията, на които го подлагаше мракът на подсъзнанието.
Но диамантеното питие на Великана и немислимата жизненост на Земята също влияеха, колкото и да се мъчеше. Плътта му заякна и понасяше по-леко часовете върху гърба на Дура. Без да се усети, придобиваше уменията на ездач, приспособяваше се към движенията на кобилата, вместо да им противостои. Когато се събуди след третата нощ, Томас осъзна, че болежките вече не надделяват в ума му.
Отрядът беше напуснал населените земи около Весел камък и навлезе в необитаеми равнини. Бяха установили бивака насред равен като тепсия пущинак. Томас се огледа, но нямаше какво толкова да види в каменистото поле. И все пак си възвърна чувството, че продължава напред, а то му даваше илюзията за безопасност. Подобно на много други неща, и Весел камък остана зад гърба му. Когато Сол по сърцето го заговори, Томас му отвърна, без да изръмжи сърдито.
Великанът се обърна към Морам:
— Камък и море, Владетелю! Както виждам, Томас Ковенант е решил да се завърне сред живите. Няма съмнение, че това е заради диамантеното питие. Приветствам те, Надвладетелю Ковенант. Добре дошъл при нас. Знаеш ли, Владетелю Морам, че Великаните имат история за война, която била прекратена от диамантеното питие? Искаш ли да я чуеш? Ще успея да ти я разкажа само за половин ден.