![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Косата на сестра ти червена ли е като твоята? - попитах, опитвайки се да си представя тайнствената Джени. Джейми като че ли често мислеше за нея.
Той поклати глава. Още си играеше с косата ми.
- Не. Черна е, като нощ Аз съм се метнал на майка ни, а тя - на баща ни. Брайън Дху го наричаха, Черния Брайън, заради косата и брадата.
- Чувала съм, че капитан Рандал се нарича Черния Джак.
Джейми се засмя невесело.
- О, да. Но това е заради цвета на душата му, не на косата. - Фиксира ме с поглед. - Нали не се страхуваш, моме? Не бива. - Ръцете му се отплетоха от косата ми и се отпуснаха собственически на раменете ми. - Наистина ще те защитавам. От него и от всекиго. До последната ми капка кръв, мо дюин.
- Какво? - попитах, смутена от искреността му. Не исках да съм отговорна за ничия пролята кръв, още по-малко пък неговата.
- Значи „кафявата ми“. - Той докосна един от кичурите ми до устните си и ме погледа така, че собствените ми капки кръв се подгониха бясно.
- Мо дюин - повтори тихо. - Отдавна искам да ти го кажа.
- Скучен цвят е кафявият, винаги съм си мислела така - рекох прагматично, опитвайки се да отложа малко развоя на събитията. Все имах чувството, че всичко се движи много по-бързо, отколкото ми се ще.
Джейми поклати глава усмихнат.
- Не, не бих казал това, сасенак. Никак не е скучен. - Повдигна косата ми с длани и я разстла. - Като водата на ручей е, когато минава над камъните. Тъмна по извивките и с малко сребро на повърхността, когато я улови слънцето.
Нервна и малко без дъх, аз се отдръпнах, за да взема гребена, който бях изпуснала на пода. Когато се изправих, Джейми ме гледаше.
- Казах ти, че няма да те моля да ми казваш неща, които не искаш, но си правя сам изводите. Колъм мислеше, че си английски шпионин, макар да не разбираше защо не знаеш келтски. Дугал мисли, че си може би френски шпионин и търсиш подкрепа за крал Джеймс. Но пък не разбира защо си дошла сама.
- Ами ти? - попитах го, докато дърпах една непокорна къдрица. - Какво мислиш?
Той наклони глава преценяващо.
- Би могла да си французойка, с този външен вид. Лицето ти е фино като на дама от рода Анжу. Но французойките често са бозави, а твоята кожа е като опал. - Той бавно прокара пръст по ключицата ми и усетих как кожата ми се стопля под докосването му.
Пръстът премина по лицето ми, от слепоочието до бузата, и приглади косата ми зад ухото. Останах неподвижна и се опитах да не помръдвам, когато започна да гали ухото ми с пръст.
- Златисти очи. Виждал съм такива, у един леопард. - Поклати глава. - Не, моме. Би могла да си французойка, но не си.
- Откъде знаеш?
- Разговарял съм доста с теб. А и те слушам. Дугал мисли, че си французойка, защото говориш езика добре - много добре.
- Благодаря - рекох саркастично. - А това, че говоря френски, значи, че не съм от Франция, така ли?
Той се усмихна и ме погали по врата.
- Ву парле тре биен - но не толкова добре, колкото мен. Прекарах година във Франция, след като си тръгнах от замъка, и още две в армията. Мога да позная, че френският не ти е майчин.
Той бавно поклати глава и продължи:
- Испанка? Може би, но защо? Испания няма интерес от Шотландия. Германка? Със сигурност не. - Той сви рамене. - Но която и да си, англичаните ще искат да узнаят. Не могат да си позволят неизвестни. Клановете са неспокойни, а принц Чарли чака да отплава от Франция. Начините да разберат обаче не са много нежни. Знам от опит.
- А откъде знаеш, че не съм английски шпионин? Дугал доскоро е смятал така.
- Възможно е, макар да говориш и английски малко странно. Но ако е така, защо ще предпочетеш да се омъжиш за мен, вместо да се върнеш при своите? Дугал и затова искаше да се оженим. За да провери дали ще избягаш, когато се стигне дотам.
- Не избягах. Какво доказва това?
Той се засмя и се отпусна на леглото с ръка над очите, за да ги предпази от светлината на лампата.
- Проклет да съм, ако знам, сасенак. Проклет да съм, ако знам. Не се сещам за нито едно смислено обяснение. Като нищо може да си някоя от Малкия народ - и ми хвърли поглед изпод мишницата си, - но не, вероятно не. Твърде си голяма.
- Не се ли боиш, че мога да те убия в съня ти, след като не знаеш коя точно съм?
Той не отговори, но свали ръка от очите си и усмивката му разцъфна. Очите му вероятно бяха от рода на баща му. Не хлътнали като на Макензи, а разположени под странен ъгъл, така че високите му скули ги караха да изглеждат почти скосени.