Синовете на Спарта [bg]

— Най-голямата ни слабост е липсата на конница и стрелци. Днес пратих хоплитите в атака, но те не могат да настигнат лека пехота, поддържана от конници. Намерихме подслон за тази нощ, но всеки ден ще ни атакуват — и нямаме защита, докато се движим.

— Тогава какво предлагаш? — попита Хрисоф.

Ксенофонт го погледна, но спартанецът се усмихваше. Този човек можеше да е наистина вбесяващ. Беше толкова очевидно, че е роден водач, че Ксенофонт се запита защо е избрал да следва него. Надяваше се, че е защото е видял и у него същите качества, но когато се хилеше като сега, Ксенофонт имаше чувството, че спартанецът просто се забавлява.

— Преди казах, че са ни нужни прашкари. Сега тази нужда е спешна. Видях, че сред нас има родосци. Те са прочути с умелото си боравене с прашката. Някои от тях имат опит и могат да обучат други. Искам преди да потеглим утре да бъдат направени кожени прашки за четиристотин души и те да тренират толкова часове, колкото е възможно. Прашките имат обхвата горе-долу колкото персийски лък, но не е необходимо да са точни. В края на краищата няма да атакуваме. Задачата им е да накарат врага да се замисли дали е разумно да ни дебне и да ни избива един по един. Можем да смесим добрите прашкари с останалите.

На площада растеше голяма стара маслина, чийто ствол бе толкова изкривен и чепат, че сякаш беше на хиляда години. Един мъж, когото Ксенофонт не познаваше, се беше облегнал на нея с протегната ръка. Беше висок и слаб, в добра форма, с гъста кафява брада, която определено се нуждаеше от подкъсяване. Мъжът излезе пред останалите. Едва тогава Ксенофонт се сети, че е един от избраните на мястото на убитите водачи.

— Аз съм Филезий от Тесалия — каза мъжът. — Племенник на Менон. Избран съм вместо него.

Ксенофонт се напрегна. Не се беше съгласявал да ръководи съвет. Врагът буквално ги дебнеше на две крачки и не можеха да си позволят да спорят. Подобно нещо би означавало унищожението им.

— Някои от вас знаят, че чичо ми беше труден човек понякога, макар лично аз да си мисля, че повечето пъти бе прав, за разлика от останалите. Въпреки това снощи при мен дойдоха един-двама, за да ми кажат, че аз трябва да ви поведа. Говоря сега, защото нямам намерение да мълча. Можем да оцелеем, ако правим по-малко грешки от персите, които искат да ни превърнат в храна за лешоядите. Ксенофонт беше избран първо от капитаните на Проксен, но аз го приемам. Дори да не го приемах, щях да си замълча — ако не за друго, то защото така няма да се стигне до дребнави спорове и боричкания между отделни групи. Ние сме една кръв, един народ. Затова казвам на онези, които шепнат и се оплакват, че съм глух за тях. Това е всичко, което имам да кажа.