![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Много по-неприятно беше, че персите бяха научили една тактика и възнамеряваха да я приложат отново, този път в по-голям мащаб. Все още се страхуваха от гърците, но въпреки това следваха карето като група улични хлапета — но с копия и лъкове в ръце. Гледката напомни на Ксенофонт бандите, които го тормозеха в Атина, и той се озъби. Искаше му се да ги унищожи до един.
Не разполагаше обаче с конница. Шестимата му съгледвачи не можеха да прогонят толкова многочислен противник. За свое огромно раздразнение трябваше да признае, че персите не грешаха. Карето му беше уязвимо точно за подобен вид атака.
— Ще трябва да изтърпим това — каза Филезий, загледан в далечината.
Без прикритието на конница бяха изправени пред опасността да бъдат покосени човек по човек. Ако бяха сами, хоплитите можеха да поддържат достатъчно добро темпо, за да останат на разстояние от всеки противник, който ги преследва пеша. Хората от обоза обаче бяха забавили крачка. Със засилването на жегата бяха започнали да залитат и да припадат, молеха за вода. Това забавяше наполовина скоростта на гръцкото каре.
— Менон искаше да ги изоставим — каза Ксенофонт, като наблюдаваше внимателно Филезий. Тесалиецът беше горе-долу на неговата възраст, но не изглеждаше пълен новак. Той също беше преживял битката при Кунакса и беше толкова ветеран, колкото и Ксенофонт, а може би и повече.
— Значи е грешал — тихо каза Филезий. — Не бих оставил и враг на тези чакали, та какво остава за хора, които разчитат на нас. Няма да се подчиня на такава заповед, ако я дадеш.
Ксенофонт изсумтя с престорено недоволство. Припомни си, че не се нуждае от приятели, а от хора, които да го следват безпрекословно. Продължи, сякаш Филезий изобщо не се беше обаждал:
— Прехвърлете прашкарите отзад. Спартанците ще ги прикриват с щитовете си. Може и да ни спечелят малко време.
Мисълта да иска от селяни с прашки да вървят заднешком и да запращат камъни по врага беше почти безнадеждна, но трябваше да опита всичко, което би могло да попречи на персите да приближат прекалено много. Със сигурност щеше да им се наложи да забавят крачка, докато прекосяват брода. В този момент врагът можеше да прави каквото си поиска с тях. Ксенофонт стисна зъби и затърси изход. Сократ го беше учил да се оглежда за сърцевината на въпроса — да маха всички обвивки на суетата и всички лъжи, с които се залъгват хората. Накрая, когато оставаше само голата истина, човек можеше да действа според онова, което е научил. Щеше да има жертви, разбира се, може би дори самият той щеше да е сред тях. Те обаче бяха избрали него да води, защото вярваха, че може да го прави. Защото той вярваше, че може да го направи.
— Така — внезапно рече Ксенофонт. — Ето какви са заповедите ми.
25
Когато персийските стрелци приближиха достатъчно, за да пуснат стрелите си, реката вече се виждаше. Щитовете и нагръдниците спасиха повечето гърци, но някои стрели улучиха мишените си. Ранените биваха изнасяни напред над главите на онези, които продължаваха да вървят, след което ги слагаха на носилки. Някои крещяха от болка, докато други само се мръщеха.
Бродът беше широк само двайсетина крачки — стар кирпич и керемиди, които се превърнаха на кафява кал още под краката на първите редици. Зад тях персите започнаха да стават все по-дръзки. Стрелците се втурнаха напред и стрелите им засвистяха във въздуха около Ксенофонт. Той видя как Филезий дава заповед и прашкарите най-сетне отвърнаха с всичко, с което разполагаха. За разлика от персите, те се нуждаеха само от гладки камъни. Такива имаше с хиляди покрай реката и гърците завъртаха прашките си със зашеметяваща скорост, преди да стрелят, и моментално се навеждаха за нов камък.
Стрелците се пръснаха панически. Само десетина бяха повалени от първия залп, но се бяха сблъсквали с прашкари и преди и затова приклякаха и се просваха на земята. Камъните продължаваха да валят отгоре им и тогава, но в паниката си персите останаха с впечатление, че са изправени срещу много по-многоброен противник, отколкото беше в действителност. Офицерите им крещяха да стават и да стрелят, но те не бързаха да изпълняват заповедите им. Един по един стрелците се изправиха и видяха колко малко са нападалите около тях камъни и колко малко са повалените им другари. И отново вдигнаха лъковете си.
В тези скъпоценни моменти гърците успяха да прекосят реката. Когато и последните стигнаха отсрещния бряг, уморените прашкари влязоха в строя. Хоплитите от последните редици свалиха щитовете си, обърнаха се и побягнаха в тръс. Стотици погледнаха уплашено назад, когато персийските конници видяха как врагът бяга. Те си закрещяха пронизително един на друг, като сочеха с мечове и размахваха копия във въздуха. Стрелците може и да не бяха успели, но конниците виждаха враг, който им е обърнал гръб и бяга. Бродът беше неохраняван. По-добър момент от този не можеше да има.