Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Лятото беше дошло в Александрия и Юлий усети жегата като удар. Пое дъх, огледа керемидения покрив и бойците, които беше пратил тук, и видя Кир — той тъкмо хвърляше поредното смъртоносно копие. Огромният мъж се усмихна, като видя, че е улучил. Другарите му се развикаха одобрително, но нова вълна от стрели ги накара да отскочат.
Клеопатра стоеше до Юлий. Косата й се вееше на вятъра.
— В Канон, на два дни път на изток по брега, има войска — каза тя и посочи в мъглявата далечина. — Там имат катапулти и кораби, които да ги докарат.
Юлий оглеждаше пристанището. Видя малките галери на пристанищната стража и пристигащи и заминаващи търговски кораби. Десетина бяха на котва, защитени от вятъра. Александър бе направил добър избор, когато бе построил града.
— Трябва да изведа хората си тази нощ — каза Юлий. — Мога да блокирам входа на пристанището, като потопя няколко кораба, и няма да могат да ни настигнат.
— Брегът е скалист и опасен навсякъде другаде. Ще ги забавиш с дни.
— Но все пак ще могат ли да докарат катапултите?
— Сигурно. Ние сме изобретателен народ, Юлий.
Погледът му обхождаше брега.
— Мога да спусна хората си по въжета.
Отиде до стряхата, погледна надолу и преглътна сухо, като видя от колко високо трябва да се спуснат хората му. Една стрела прелетя край него почти без сила. Той не й обърна внимание.
Клеопатра дойде до него и погледна към армията на брат си.
— Само един човек може да занесе съобщението до хората ми — каза тя. — Моят роб Ахмос. Това ще изравни силите и ще ти даде възможност да се измъкнеш от обсадата.
— Не е достатъчно — отвърна Юлий. — Изпрати го, ако искаш, но не мога да стоя тук, без да знам дали е стигнал до тях, или са го убили. Имаме храна само за няколко дни.
Тръгна да огледа сградите около двореца и отзад видя по-ниските постройки за робите и слугите. Усмихна се и каза:
— Виж.
Юлий коленичи, после легна по корем. Другият покрив изглеждаше достатъчно близо, за да се скочи върху него или да се спусне човек с въже. Оттам нататък неравната редица домове и храмове водеше през града.
— Това е — каза Юлий. — Ако преведа хората си надолу до този покрив, ще минат над главите на войниците на Птолемей. Те изобщо няма да ни забележат. Виждаш ли прозореца отдолу? На същата височина е.
Клеопатра също легна по корем и погледна. Кимна и двамата едновременно осъзнаха колко са близо един до друг. Юлий знаеше, че хората му сигурно ги наблюдават, но беше омагьосан от нея. Тръсна глава и каза:
— Трябва да сляза да намеря стаята, която гледа към тези покриви.
— Изида те е избрала, Юлий, щом ти показа пътя — каза Клеопатра.
Той се намръщи.
— И моите очи също не са за изхвърляне.
Тя се разсмя и се изправи пъргаво, с цялата грация на младостта. До нея той се почувства стар, но после тя го целуна и езикът му усети вкуса на мраморен прах.
Кир и Домиций подадоха глави от прозореца и веднага се отдръпнаха: египетските стрелци бяха добри и те не искаха да рискуват.
— Двайсет стъпки надолу и около шест настрани — каза Домиций. — Можем да се справим, ако не ни видят. После не знам. Не мога да видя колко далече стигат покривите, преди да трябва да слезем. Може да не е много.
— Няма друг начин — отвърна Юлий. Всички ясно чуваха ударите на тарана по вратата. — Щом докарат катапултите, сме свършени, ако преди това не ни свършат храната и водата.
— Ами да опитаме — каза Домиций. — С една кохорта може да си пробием път до корабите.
Юлий го погледна и каза:
— Добре. Кир, отиваш с него. Хората ви да са готови по залез.
— И аз искам да отида — обади се Брут зад тях.
Юлий се намръщи.
— Ръката ти едва се излекува. Как ще слезеш по двайсет стъпки въже?
Брут изпита облекчение, че поне не му бяха отказали директно.
— Щом вържат въжето, останалите ще трябва просто да се спуснат. Това мога да го направя. — Вдигна дясната си ръка и стисна и отпусна юмрука си.
Юлий поклати глава.
— Не. Само боговете знаят колко ще е трудно да минат по покривите. Ако ръката ти поддаде и паднеш, ще разберат, че се опитваме да избягаме.
Брут си пое дълбоко дъх.
— Както заповядаш. — Разочарованието беше ясно изписано на лицето му.
— Можем да вържем ръката му за въжето с клуп, господарю — внезапно предложи Домиций. — И няма да падне.
Брут изненадано се обърна към Домиций и Юлий видя колко много старият му приятел иска да се върне в битката.
— Ако потопите корабите, ще ви се наложи да плувате. Има огромна вероятност да се удавиш. Разбираш ли?