Кръвта на боговете [bg]

Разнесоха се ликуващи викове, когато измъкнаха на палуба­та капитана - мъж с шлем с пищни пера, който се беше опитал да се скрие под палубата, когато бе видял, че корабът му е пре­взет. Все още жив, той бе хвърлен през борда заедно с доспехи­те си, за да се удави - и ето че Агрипа вече бе сразил още един кораб. Изкушаваше се да се прехвърли на него, но вражеският флот все още беше навсякъде наоколо.

Подпалете го и се връщайте бързо - нареди той, каго се ог­леждаше за нова заплаха, докато черният дим се издигаше във въздуха, съпровождан от писъците на гребците. Агрипа стисна зъби. В подобна битка нямаше място за справедливост. Знаеше, че нещастниците долу не го бяха атакували по свой избор, но нямаше какво да направи за тях и не можеше да показва ми­лост. Войниците му се върнаха на борда и вдигнаха г арваните от палубата.

Галерите се разделиха. Стълбът дим на противниковия ко­раб бързо се сгъсти, а от трюма забълваха оранжеви пламъци. Агрипа извика окуражаващо на хората си, които отново заеха местата си, като оставиха окървавените мечове в краката си и хванаха греблата с покритите си с мехури ръце. Навсякъде око­ло него малкият му флот продължаваше да се сражава.

Изведнъж бе настъпило странно затишие. Битката се беше разпростряла на огромно разстояние, докато галерите се вкоп- чваха една в друга. Водата бе покрита с масло, трески и тела, някои от които все още се движеха. Агрипа видя много пре­обърнати корпуси, но нямаше начин да каже дали са негови, или вражески. От онези, които все още се биеха, можеше да разпознае всеки свой кораб само от един поглед. Остана дово­лен, когато видя броя им. Обърна се, когато чу катапултите и видя как въжетата полетяха отново от един от корабите му, за да довлекат поредната вражеска галера достатъчно близо, за да я нападнат. Дали заради късмет, или защото се бяха научили да не дърпат прекалено силно, корабът му си остана изправен, след което бойците се втурнаха по двата моста и с поредния неприятелски кораб беше свършено.