Отровни думи [bg]

— Къде я намерихте? — поинтересува се Оливие.

— В колибата — отвърна Гамаш. Взираше се в него изпитателно. Русият мъж стоеше потресен при вида на дървената статуетка. Почти уплашен. — Виждали ли сте я преди?

— Никога.

— А други, подобни на нея?

— Не.

Гамаш му връчи фигурката.

— Странна тема, не мислите ли?

— В какъв смисъл?

— Ами, вижте как всички са весели, дори щастливи. Само той не е. — Детективът постави показалеца си върху главата на една клекнала фигурка.

Оливие погледна по-внимателно и се смръщи:

— Не разбирам нищо от изкуство. Трябва да попитате някой Друг.

— Какво дялаше Отшелника?

— Нищо особено. Парчета дърво. Веднъж се опита да ми покаже как се прави, но само се порязвах. Не съм много сръчен.

— Габри не е на същото мнение. Казвал ми е, че сте си шиели сам дрехите.

— Като малък — призна Оливие и се изчерви. — А и бяха пълен боклук.

Гамаш взе скулптурата от ръцете му и продължи:

— Намерихме инструменти за дърворезба в колибата. Изпратихме ги за анализ в лабораторията и скоро ще разберем дали това е издялано с тяхна помощ. Но и двамата вече знаем какъв е отговорът, нали?

Мъжете се гледаха напрегнато.

— Прав сте — разсмя се русокосият. — Бях забравил. Отшелника правеше странни дървени фигурки, но никога не ми е показвал точно тази.

— А какво ви е показвал?

— Не си спомням.

Арман Гамаш рядко си позволяваше да покаже нетърпението си, но инспектор Бовоар не се сдържа. Затвори бележника си рязко и шумно. Звукът издаваше силно недоволство. Но не можеше да предаде напълно раздразнението на младия инспектор, причинено от свидетел, който се държеше като шестгодишния му племенник, обвинен в кражба на бисквити. Отричаше всичко. Лъжеше за всичко, дори за банални факти, сякаш не можеше да се спре.

— Опитайте — подкани го Гамаш.

Оливие въздъхна:

— Чувствам се зле от това. Той обичаше да работи с дърво и ме бе помолил да му занеса материал. Имаше много конкретни изисквания. Червен кедър от Британска Колумбия. Стария Мъндин ми намери. Но когато Отшелника започна да ми подарява тези фигурки, бях доста разочарован. Най-вече защото спря да ми дава от антиките, които държеше в колибата си. Само такива. — Махна с ръка към дървената статуетка.

— Какво правехте с тях?

— Изхвърлях ги.

— Къде?

— В гората. Когато си тръгвах към къщи, ги изхвърлях сред дърветата. Не ми трябваха.

— Но точно тази не ви е давал, нито ви е показвал?

Оливие поклати глава.

Главният инспектор замълча. Защо ли Отшелника бе скрил двете фигурки, които намериха в колибата? Какво ги правеше по-различни? Може би е подозирал, че Оливие е изхвърлял останалите. Навярно е осъзнал, че не може да повери творенията си на своя гост.

— Какво означава това? — Гамаш посочи буквите, издълбани на дъното на кораба.

OWSVI

— Не зная — отвърна русокосият мъж объркан. — На другите нямаше надписи.