Градината на Рама [bg]

— Ти ли си сестрата? — запита я безцеремонно.

За части от секундата Епонин онемя. И се засрами. Приятелят й умираше или беше мъртъв, а тя беше в състояние да мисли за съвършено сините очи на доктор Търнър.

— Не — отвърна накрая напълно объркана. — Аз съм приятелката на… Сестра Хендерсън ми е съквартирантка… Ще дойде всеки момент.

Кимбърли пристигна с двама съпровождащи я пазачи от МКА.

— Сърцето му спря напълно преди четиридесет и пет секунди. Вече е твърде късно да го носим в амбулаторията. Ще го отворя тук и ще се опитам да приложа стимулатора на Комори. Носиш ли си ръкавиците?

Докато Кимбърли си слагаше ръкавиците, доктор Търнър нареди на струпалите се наоколо хора да се разотиват. Епонин не помръдна. Когато пазачите я сграбчиха за ръцете, докторът промърмори нещо и те я пуснаха.

Доктор Търнър подаде на Кимбърли набора хирургически инструменти и после, работейки с невероятна скорост и умение, направи дълбок разрез върху гръдния кош на Уолтър. Избута встрани тъканите, откривайки сърцето.

— Участвала ли си някога в подобна операция, сестра Хендерсън?

— Не — отвърна Кимбърли.

— Стимулаторът на Комори е електрохимическо съоръжение, което се прикрепва към сърцето и го кара да бие и да изтласква кръвта. Ако патологията е с временен характер, например съсирек или спазъм на клапа, има вероятност проблемът да се разреши и сърцето на пациента започва да функционира нормално.

Доктор Търнър настрои стимулатора на Комори, който беше с големината на пощенска марка, прикрепи го зад лявата камера и включи захранването от портативната управляваща система, намираща се на пода край него. Три или четири секунди по-късно сърцето на Уолтър започна да бие бавно.