Игри за милиарди [bg]

— Това истинско ли е? — попита той и вдигна папката между палеца и показалеца си, като че ли беше тиктакаща бомба.

— Съвсем истинско.

— Знаеш ли какво означава?

— Мисля, че знам. Полимерът на Капитол Груп не е бил изпитан както трябва. Което означава, че незабавно трябва да спрем цялата програма. Следва разследване за измама срещу една от най-мощните и влиятелни корпорации във Вашингтон. Пропускам ли нещо важно?

— Какво ще кажеш за скандала, който ще разтресе столицата?

— Добре, ще го добавим в списъка.

В папката, която Ники държеше като епруветка със заразни микроорганизми, имаше доклад, изготвен от фирма, наречена „Съмит Тестинг“. Той съдържаше окончателните резултати от финансирано по частен път изследване, поръчано и платено от фирма на име „Арван Кемикълс“. В доклада се твърдеше, че след четири месеца чудодейните свойства на полимера стават нестабилни и изчезват. Един ден покритието може да те защити от почти всякакви бомби. На следващия не би издържало и лек ветрец.

— Кога са започнали програмата за нанасяне на полимера в Ирак? — попита Ники. Като че ли вече реагираше бързо.

— Преди около три месеца и половина. Обаче изостават безобразно с графика. Така или иначе, стотици военни машини вече са обработени, но уязвими.

— Знаеш ли какво означава да се опиташ да спреш това?

— Помисли какво означава да не го спреш, Ники.

— Защо ти не ми помогнеш?

— Хиляди войници понастоящем се движат по улиците на Ирак и си мислят, че са защитени и от най-опасните бомби, с които могат да ги изненадат джихадистите. Поемат рискове, за каквито иначе не биха и помислили. Докато някоя сутрин не се сблъскат с жестоката изненада.

Ники размаха доклада във въздуха.

— Откъде да знам, че информацията е надеждна?

— Вчера разговарях с президента на „Съмит Тестинг“. Фирмата е почтена. Репутацията й в бранша е безупречна. Била е наета от Пери преди близо две години, за да проведе изпитания в реални условия в Ирак. Частна фирма, работеща за отбраната, се е съгласила да бъде опитно зайче. Десетки машини били обработени и изпратени на най-опасните места. Четири месеца никакви проблеми — всичко било идеално. И после един ден полимерът се разпаднал.

— Как? — попита Ники. — Защо?

— Имат предположение, без обаче да са сигурни, че това е обяснението.

— Да чуем предположението тогава.

— Реактивните експлозиви в полимера са на азотна основа. Случва се рядко, но подозират, че ултравиолетовите лъчи от слънцето по някакъв начин разрушават способността на тези частици да реагират. Процесът започва постепенно, после става лавинообразен. Физиците могат да го обяснят по-добре от мен, но е ясно, че проблемът е налице.

Изведнъж Ники си даде ясна сметка колко взривоопасно щеше да стане четивото в ръката му. Висши служители от Министерството на отбраната бяха настоявали да бъде сключен договор с Капитол Груп веднага и без търг. Ники беше чувал слухове за оказван натиск и услуги. Всички големи контракти за отбраната предизвикваха лавина от гадни слухове, много често раздухвани от завистливи конкуренти, но в сградата, която полагаше усилия да управлява петстотин милиарда годишно, обикновено не им обръщаха внимание, стига да не бяха твърде сериозни или достоверни.