![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Ваша Чест — каза Поуг, когато Бидуел се обади, — трябва веднага да ви видя. Пристигам в Индианаполис след — погледна часовника си — около два часа.
— Какво…
— Каналът — рече напрегнато Поуг. — Компрометиран е! Ние, всички ние сме в опасност!
— Ще изпратя мои хора да ви посрещнат — отвърна Бидуел и звучният му баритон леко потрепна.
Методичната точност, която се изискваше при управлението на самолета, успокои Поуг. Човек трябваше да изреди цялата азбука — А, после Б, после В. В правилника се казваше, че си длъжен да се ръководиш от печатната инструкция, дори ако знаеш процедурата наизуст. Това винаги го успокояваше, а пулсът му беше така ускорен, че наистина имаше нужда да се поуспокои малко. Мисълта му трябваше да е ясна.
Както винаги, преди да се качи, внимателно огледа самолета. Погледна свещите и ремъка на вентилатора под обтекателя на мотора. Провери крилата за пукнатини, налягането на гумите, капачките на резервоарите под двете крила, дори разклати опашката.
Всичко беше наред. Акумулаторът и спомагателният акумулатор бяха заредени. Поуг се качи в самолета и затегна колана. Изпробва механизмите за ръчно управление, завъртя маховиците, опита педалите, издърпа щурвала. Включи мотора и увеличи оборотите до четири хиляди, без да вдига крака си от спирачката. Почувствува как самолетът се разтресе. Манометрите бяха наред. Уморен от вибрациите, остави машината на празен ход. Едно, две, три: във всичко това имаше приятен порядък. Превключи от резервоара за гориво на резервния резервоар, почувствува как моторът заглъхна за момент, но това беше нормално. Маховиците на задкрилките също бяха наред и той ги остави в неутрално положение за излитането.
Обади се в кулата по радионавигационната уредба, за да попита какво показва барометърът, и регулира висотомера. После погледна в летателния план. Диспечер на полета беше Лорън. Поуг настрои радиостанцията на неговата дължина на вълната и поиска разрешение да се придвижи на пистата за излитане.
Постави максимална стъпка на витлото, даде газ, отново увеличи оборотите и с натиснат до края лост за газта махна крака си от спирачката. Машината подскочи и се понесе по пистата; със своя бяг от сто и двадесет километра в час създаваше усещане за приятна лекота. Поуг повдигна носа и самолетът се отлепи от земята.
Беше във въздуха.
Когато се издигна на хиляда метра, намали оборотите на три хиляди и плавно се изкачи до хиляда и осемстотин метра.
Тайната бе излязла наяве. Не знаеше как. Но бе излязла наяве. Питаше се дали посетителят му си дава сметка колко опасни са разкритията му.
Но внезапно мислите на Поуг бяха прекъснати. Носът му долови странна миризма. Миризма на прегряване, на изгорял бензин. Нямаше никакво обяснение, нали грижливо бе проверил всичко? Как беше възможно?
„Вероятно е само следа от изгорели газове след някой реактивен самолет“ — помисли си той и се огледа през плексигласовия прозорец. Не, нямаше следа от реактивен самолет. Не виждаше абсолютно никакъв пушек. Издигна и спусна самолета, за да погледне дали не оставя димна следа. Да, след него имаше черно синкава опашка.
Температурата на двигателя започваше да се покачва. Защо? Последните няколко минути бе поддържал постоянна височина. Спусна самолета по-ниско, на хиляда и триста метра, и температурата на двигателя веднага скочи. Погледна индикатора за горивото и с ужас видя, че нивото му е паднало наполовина.
Дали нямаше теч на гориво? Опита се да обогати сместа, намали скоростта от двеста и петдесет на двеста километра в час. „Моля те, Господи — мислеше си той, — дай ми шанс, не ме прецаквай!“ Трябваше да стигне до Бидуел, до архивите на Бидуел. Взе радиотелефона, обади се на оператора и му даде номерата на радиостанцията и на телефонната си сметка. Слава богу, че можеше да телефонира и от самолета.
— Операторът ви слуша — прозвуча успокояващо женски глас по радиото.
— Оператор, искам да ме свържете с трето лице — започна Поуг.
Имението на Харолд Бидуел извън Индианаполис имаше славата на най-хубавото в този район — беше красива къща в английски стил от началото на осемнадесети век, построена доста далеч от шосето. Точно в единадесет часа сутринта звънецът на предния вход иззвъня.
Облеченият в униформа управител отвори вратата. Беше пощаджията.
— Харолд Бидуел? — попита той.