![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Не, Пола, не искам да те замесвам повече.
— Аз не съм замесена.
— Глупости, Пола! — избухна Стоун. — Преди всичко, не трябваше изобщо да те излагам на такава опасност.
— Чарли…
— Много внимавах никой да не види, че влизам, и вчера, и днес. Никой не знае, че съм тук. Никой не може да предположи, че си свързана с мен. Докато продължаваме така, ти си в безопасност. Сега ще взема оттук самолета — трябва да намеря един човек в Париж. Може да е единственият, който е в състояние да ми помогне. Знаеш, че съм ти благодарен за всичко, което направи, и…
— Стоун — каза Пола с остър от яд глас, — никъде няма да летиш тази вечер. Летищата са затворени. Похлупени са от мъглата.
— Боже господи. Не мога да остана в града! Положително ще намерят…
— Майка ми живее в Торонто. Можем да отидем с колата и оттам ще вземеш самолета. По дяволите, за това пътуване се искат визи! Във всеки случай, от Канада може би е по-безопасно, не мислиш ли?
Стоун заговори бавно, разсъждавайки на глас:
— Общоизвестно е, че Службата по имиграцията и натурализацията в САЩ разполага с някакъв компютър, за да проверява хората, които влизат или излизат от страната. Спипват мнозина на място и насочват към тях пистолетите. Но повечето хора не знаят, че Канада не е в нашия компютър…
— Охо, как ги знаеш тия неща! — усмихна се леко тя. — Във всеки случай не забравяй, че мен не ме търсят.
— Пола — Каза Стоун, — видят ли те с мен, ще бъдеш в голяма опасност. — Поклати глава, после прехапа долната си устна. — Няма да поема този риск. Не искам нещо да ти се случи.
— Не ме подценявай, по дяволите! — тросна му се Пола. — Напълно съм в състояние да взимам самостоятелни решения, разбра ли? Изтърси ми се пред вратата, сега няма така лесно да се откачиш от мен. — Плъзна ръка около кръста му и продължи със сладък глас: — Във всеки случай, зная как да се грижа за себе си, Стоун. Нямам намерение да умирам. Работя по твърде много дела.
— Пола…
— Утре е неделя. В понеделник мога да си взема свободен ден, ако се наложи. Ако тръгнем веднага, ще стигнем в Торонто късно вечерта.
Без да иска. Стоун се усмихна на ентусиазма й.
— Ами, трябва да погледна картата.
— Готово.
— Ей, знаеш ли? Зад тази фасада на мрачен професионализъм се криело истинско живо човешко същество!
— Благодаря — рече саркастично Пола и го сръга с юмрук в задника.
Потеглиха с бялото ауди фокс на Пола по шосе И-94 и после на север по И-96 покрай широките простори на езерото Мичиган. Стоун беше насинен и изранен от сбиването в алеята и му беше трудно и мъчително да шофира, така че караше тя. Скоро той спеше вече дълбоко. След няколко часа Пола го събуди.
— Къде сме? — измърмори той.
— Искаше да те събудя, когато стигнем в Мичиган, Много си забавен като компания за пътуване. Почти заспивам зад волана, а не смея да включа радиото, да не събудя ранения. Намираме се северно от едно градче, наречено… Как беше, по дяволите?… Милбърг, щата Мичиган.
— Колко е часът?
— Четири и половина. Следобед, не сутринта.
— Благодаря.
— Впрочем, защо държиш да станеш тъкмо сега?
Стоун измъкна картата от калъфа и погледна в нея за момент.
— Трябва да заобиколим.
— С каква цел?
— Нека останем известно време на И-96. Не отбивай тук.
— Защо?
— Сложно е за обясняване.
— Аз съм умна жена, Стоун. Оправям се в сложни ситуации.
Стоун мълчеше и разглеждаше картата.
— По-късно ще ти обясня. Обещавам. Продължавай да караш на север. Още стотина километра. Нали?
— Това не е пътя за Торонто.
— Зная.
— Достатъчно ли си се разсънил, за да поговорим?
— Да. Горе-долу — рече Стоун.
Тя помълча, после настоя на своето:
— Ами да чуем. Какво правим?
— Ще ти кажа, като го намисля — беше всичко, което Стоун си позволи да отговори.
След малко повече от час стигнаха Хаскъл, малко градче на брега на езерото Мичиган, непосредствено след линията, разделяща областите Ван Бурен и Алегън. В покрайнините му имаше малък смесен магазин, прилепен до старомодна бензиностанция „Гуд Гълф“.
— Спри тук, ако обичаш — рече Стоун. — Трябва да взема някои неща.
Пола му хвърли бърз поглед, вдигна рамене и отби колата пред бензиностанцията.