![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Младият мъж се усмихна и не се опита да му попречи.
— Няма да стане. Алармената инсталация е изключена — каза той.
Влязоха в банята, която сега се стори на Бидуел ужасно светла. Лампата на тавана блестеше ослепително срещу черните и бели плочки. Младежът го заведе до тоалетната чиния и го сложи да седне на капака. Очите на съдията започваха да се затварят.
После човекът в униформа на пощаджия отиде до мраморната вана с позлата върху металните части и отвори докрай двата крана. Водата бликна шумно, заплющя във ваната и бързо я заизпълва.
Очите на Бидуел почти се бяха затворили.
— Какво искате от мен? — простена той. Гласът му едва се чуваше от шума на водата. — Не съм издал тайната. И дума не съм казвал. Вие всички сте побъркани. И дума не съм казвал.
Ваната вече беше пълна до половината и младият мъж започна да съблича дрехите на Бидуел; най-напред развърза шнура на копринения му халат. Не мина много време и той беше гол.
— Влизай! — каза младежът.
Бавно-бавно съдията прекрачи във ваната. Премигна леко.
— Водата е студена! — изпищя той.
— Сега лягай долу!
Бидуел легна във ваната. Очите му бяха безизразни.
Младежът нави ръкави, взе от тоалетната масичка голям сюнгер и го сложи върху лицето на стария човек. Натисна го надолу, потопи главата му под водата и продължи да натиска, докато не престанаха да излизат и последните мехурчета от дъха му.
— Толкова е лесно да заспиш в банята — каза високо той.
Когато от високоговорителя прозвуча успокоителният звън на телефона, Поуг трескаво увеличи стъпката на витлото и същевременно намали оборотите на мотора, за да повиши мощността. Не успя. Самолетът прегряваше.
Ето, моторът започна да се върти по-бавно, а после спря и настъпилата тишина го ужаси. Пълна, страшна тишина. Самолетът започна да пада. Включи стартера, но моторът не искаше да запали.
Телефонът звънеше. Исусе, Дево Марийо, свети Йосифе! Вдигни слушалката, копеле такова! Вдигни я!
Започна да говори в немеещата слушалка.
— Моля те, Боже! — повтаряше той. Крайниците му бяха вдървени от страх. — Моля те, Боже!
Телефонът невъзмутимо продължаваше да звъни. Къде беше Бидуел?
Долу се простираше гориста местност. Беше благодарен на бога за това — можеше да е и над някой град, нищо не зависеше от него. Самолетът започна да планира. Видя под себе си магистрала трябваше да опита да се приземи на нея.
След около шестдесет секунди щеше да бъде на земята и се молеше на бога кацането да успее.
Пусна слушалката на пода.
От високоговорителя прозвуча гласът на операторката:
— Съжалявам, сър. Номерът не отговаря.
Мислите му препускаха. Какво се беше случило? Не беше пропуснал нищо при проверката преди полета. Не беше възможно.
Ето я магистралата, някъде на шестдесетина метра под него. Щеше да стане. Беше спасен!
Но не беше предвидил напречния вятър.
Пое си шумно дъх, а после изпусна дълъг, остър вик на ужас.
Вятърът ненадейно понесе самолета надясно, право към някакъв надлез над магистралата, блъсна го в бетонната подпора и той избухна в огнено кълбо.
В мига преди да загине, Поуг изведнъж разбра защо, защо това трябваше да му се случи тъкмо сега.
41
Чикаго
Мъглата така се беше сгъстила, че Стоун не виждаше и на пет метра пред себе си. С изтощено тяло и треперещи от страх крака той продължаваше да тича — изобщо не беше спирал. Не можеше да прогони от съзнанието си ужасяващата картина — тялото на нападателя му, проснато в пасажа няколко пресечки от къщата на Уорън Поуг.
Насочи се към апартамента на Пола по заобиколен път, за да е сигурен, че не го следят. Но видимостта беше толкова лоша, че всеки, който евентуално се бе опитал да тръгне след него, без друго веднага го бе загубил.
Беше събота, а в събота Пола работеше само половин ден. Когато Стоун влезе, тя си беше вкъщи и веднага забеляза разпокъсаните му дрехи.
— О, Господи, Чарли! Какво се е случило?
Стоун й разказа.
— О, боже мой! Убил си човек!
— Всичко излезе наяве, Пола — прошепна Стоун. — Баща ми… всичко…
— Трябва да те измъкнем оттук, от Чикаго.