Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Но жената със свинската физиономия се намръщи:

— Я чакай малко! — рече подозрително тя. — За какво са тези цветя?

Степан отвърна със сардоничния тон на човек, прекарал живота си на най-долното стъпало от социалната стълба.

— За някой дебелогъз министър или нещо такова. Не зная. Искал да ги даде на примабалерината след представлението.

Като всяка истинска руска бабичка и тази имаше силно развито чувство за собственост.

— Защо не използуваш черния вход? — попита тя строго.

Той я погледна свирепо. Вече беше минала почти цяла минута. „Побързай, тлъста кучко! — помисли си. — Или и двамата ще се възнесем във вид на пушек.“

— Виж, бързам — заобяснява той. — Отдавна трябваше да съм ги занесъл, разбираш ли?

Бабичката му се закани с дебелия си пръст и бавно се изправи, за да се посъветва с друга жена, седнала до съседния вход.

Сърцето му вече биеше лудо. Представяше си как киселината от тръбичката разяжда по пътя си дебелата колкото конец метална жица и е само на косъм от взривяването на заряда.

— Добре, върви! — каза неохотно жената.

Степан тръгна колкото можеше по-бързо през фоайето и нагоре по застланите с килим стълбища и свърна към първата ложа, до която стигна, но тя беше заключена.

Разбира се! Беше пренебрегнал най-вероятния вариант — че ако някоя ложа няма да бъде използувана тази вечер, управата ще я държи заключена! А сега държеше в ръцете си бомба, която щеше да избухне всеки момент.