![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Налагаше се да се срещне с Дунаев.
Сега градът беше покрит от гъста мъгла. Силуетите на хората изглеждаха неясни и загадъчни. Като минаваше покрай един кинотеатър и един магазин за деликатеси, усети нещо. По-точно видя нещо — нещо в периферното си зрително поле, една фигура, която мъглата правеше неразпознаваема. Почти неразпознаваема. Общото впечатление — силуетът, походката — оставаше. Изведнъж разбра, че отново са по петите му.
Бяха го проследили до Чикаго.
Не, мили боже! Не беше възможно.
Не.
Стоун ускори крачка и човекът от другата страна на улицата, все още не съвсем различим, също тръгна по-бързо. Стоун сви зад един ъгъл и сега човекът прекоси улицата и продължи да го следва точно на тридесет метра. В него имаше нещо познато, нещо зловещо познато. Огромен мъж с черно кожено яке, козя брадичка. Беше го виждал някъде. Сигурен беше в това.
Стоун зави рязко зад друг ъгъл и веднага забеляза пасажа. Шмугна се вътре и се долепи до стената. Преследвачът му щеше да бъде тук след секунди.
На земята се търкаляше отчупен крак от маса, който привлече вниманието му с металния си блясък, бързо го грабна в здравата си дясна ръка. Беше тежък железен крак от излязла от мода ресторантска маса.
Сега!
Замахна с желязото и изненадващо го стовари върху рамото на преследвача си. Веднага скочи върху него и го събори на земята. В този момент изведнъж разбра къде го бе виждал.
В Кеймбридж.
Това беше мъжът, който заедно със съучастниците си беше убил баща му. Той беше убиецът.
Мъжът се надигна от земята, малко мудно, и докато се изправяше, бързо пъхна ръка в джоба на якето си.
Страхотен гняв обхвана Стоун и той с нечовешка сила блъсна нападателя с тяло. Но мъжът вече се бе съвзел и стовари юмрук в лицето му.
В последната секунда Стоун се опита да се предпази, но закъсня. Ръцете му отхвърчаха назад. Усети вкуса и мириса на кръвта и налетя с дива ярост, стоварвайки железния прът по раменете на нападателя. После, докато противникът му напразно се опитваше да го повали, замахна с огромна сила и го удари по главата.
„Това ти е за баща ми!“ — помисли си вбесен Стоун, усещайки топлата струя да се стича по устата и брадичката му.
Човекът беше мъртъв.
Тялото лежеше проснато в пасажа, зад някаква ръчна количка, която го скриваше от погледите на минувачите. Лицето му беше окървавено.
Стоун дълго го гледа. Не вярваше на очите си. Беше убил човек.
Бръкна в якето на убития и намери пистолета в кобура му — „Лама М-87“ с пълна пачка, която извади и пъхна в джоба си. Портфейлът беше в предния джоб. Отвори го и видя обичайните фалшиви документи за самоличност, кредитни карти и шофьорски книжки на различни имена. Продължи да рови и откри скрито джобче. Разкъса го. Вътре имаше малка пластмасова карта от телефонна компания, на която бе щампован номер. Телефонен номер, който нападателят му без съмнение бе използувал, за да говори със службата си, която бе с кодовия номер на Вашингтон.
С окървавени ръце Стоун сложи картата в джоба си и побягна.
40
След като Стоун си отиде, Поуг измъкна носната кърпа от джобчето на сакото си и си избърса челото.
„О, боже — помисли си той, — о, боже. На какво ли се е натъкнал този човек?“
Вдигна телефона и се свърза с Джим на летището, помоли го да напълни догоре с гориво резервоара на самолета, да направи справка за атмосферните условия и да се увери, че в Индиана кацането е разрешено. Налагаше се да действува бързо. Веднага трябваше да замине за Индианаполис, Индиана.
Отново вдигна слушалката и се обади на частния телефонен номер на съдията Бидуел. На съдията Харолд Бидуел, бивш заместник-председател на Върховния съд. Все още един от най-влиятелните хора в страната, който дори сега, пет години след пенсионирането си, поддържаше най-тесни връзки с всеки един от хората във Вашингтон, които имаха някакво значение. Съдията Хал Бидуел, чието избиране във Върховния, съд преди тридесет и пет години беше осигурено, след като младият и амбициозен агент на ФБР Уорън Поуг бе успял да изрови компрометиращи материали за всичките му съперници.
Телефонът иззвъня един, два, три пъти.
Бидуел веднага щеше да се досети за какво става дума. Поуг разбираше, че постъпва в разрез с всичките си правила, като звъни направо на Бидуел, но въпросът не търпеше отлагане.