Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Стоун дръпна от цигарата си и рече:

— Която и да е, само да е удобна. Пуша, както виждате, така че ако имате стая за пушачи или нещо такова.

— Няма такива работи — увери го собственикът, дребен оплешивяващ човек. — Можете да изберете, която искате. Само не пушете в леглото. Това е единственото ни непоклатимо правило.

— Не се безпокойте — обеща Стоун. Огледа се наоколо и забеляза износените ориенталски килими и яркочервената тапицерия. — Хотелът ви е чудесен.

— Благодаря — каза искрено зарадван собственикът. — По работа ли сте в града, господин Стоун? — От начина, по който попита, беше ясно, че едва ли допуска такова нещо.

— Не, за развлечение. Всъщност, за да се махна. Последните няколко седмици имах големи неприятности.

— Тук сте, за да избягате от тях — рече оплешивяващият мъж и кимна.

— В общи линии. Като бях малък, идвахме с баща ми на риболов по тези места. Дава ли някой в града лодки под наем?

— По крайбрежието няма град, в които да не можеш да наемеш лодка. Разбира се, Кап.

— Ами, ако нямате нищо против, ще ида да се запиша и дори може довечера да изляза на риболов. Да видим дали ще има свободна лодка.

„Кап — лодки под наем“ се помещаваше в една барачка на малък дървен пристан. Собственикът, недодялан едър червенолик мъж, изглежда, вече затваряше. Стоун, който носеше раницата, се представи пак с истинското си име и каза какво иска.

— Разбира се, че имаме рибарски лодки — рече собственикът. — Какво ви трябва? Имаме всичко от петметров скиф до четиридесетметрови лодки. Осемнадесетметрови — събират дванадесет души, дванадесетметрови…

— Искам нещо малко, само за мен. С мотор, разбира се.

— Какво ще кажете за един „Ястреб“?

— Колко е голяма?

— Осем метра. Спортна рибарска лодка. Събира шестима, а за сам човек е много приятна и удобна. Ще бъдете сам, нали?

— Да. Колко?

— Петдесет долара на ден. — Изглежда, определи цената в момента. Добави бързо: — Разбира се, ще се погрижим за всичко — въдица и макара, стръв, дори блесни. Искам да кажа, вие вероятно си имате собствена екипировка, но ние въпреки всичко осигуряваме тези неща.

— Звучи много добре. Още сега ще я изкарам. Може ли?

— Тази вечер? Няма начин. Вие не сте добре, вече е тъмно…

— Зная. — Стоун обясни колко неприятности е имал през последните седмици и колко отчаяно се нуждае от един, макар и кратък риболов. — По сто долара на час никак не е лошо, нали?

Собственикът неохотно заведе Стоун долу до пристана. „Ястреб“ беше стар и не в най-добро състояние, но щеше да свърши работа. Стоун погледна дали има надуваем спасителен сал, после провери ръждивата кутия за инструменти.