Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Беше жена му. Стоеше, вкопчила се в перилата на застланото с пътека стълбище. Стоун разбра, че ги е слушала от доста време.

— Фран, върви си горе! — каза Поуг и насочи срещу нея запалената цигара. — Това не е твоя работа.

— Не, Уорън. Трябва да говориш с този човек.

— По дяволите, качвай се горе, Фран! Това не те засяга.

Съпругата му бавно заслиза по стълбите, като продължаваше да се държи за перилата.

— Не. Уорън — повтори тя. — Години наред се чувствуваш виновен за аферата Алфред Стоун. Знаел си, че не е трябвало да го пращат в затвора, а не си казал нищо. Години наред.

— Фран… — започна по-меко Поуг.

— Знаеше, че през петдесетте години постъпи лошо. Изпрати невинен човек в затвора. Това е в разрез с убежденията ти. Чувствуваше се ужасно виновен. Сега се реванширай, Уорън. Дошъл е синът на този нещастен човек, Уорън. Кажи му това, което иска да научи!

— Остави ни сами, Фран — рече Поуг.

Жената на Поуг тръгна обратно нагоре по стълбите все така бавно, както беше слязла.

А Уорън Поуг заговори с унило изражение, без да поглежда Стоун:

— Фьодор Дунаев е дезертьор от тайните служби на Сталин, който живее в Париж. — Говореше някак монотонно сякаш самият процес на припомнянето разравяше погребаните спомени и му причиняваше болка. Издиша и пушекът се процеди през носа и през устата му. — Предполагам, че това, което, ще ви кажа сега, няма вече абсолютно никакво значение.

Един час по-късно Стоун вървеше през Роджърс Парк потресен, вцепенен от чутото. Бръкна в джоба на якето си, за да се увери, че миниатюрният касетофон все още е там. Бе открил „Награта“ в един специализиран магазин за електроника във Вашингтон. Тя можеше да записва на една-единствена касета разговори в другия край на голямо помещение в продължение на шест часа. Тази машинка бе записала тайно свидетелствата на Уилям Армитидж и Уорън Поуг.

Щеше да му се наложи да замине за Париж.

Поуг беше казал, че там живее руският емигрант, който знае повече от всеки друг за заговора на Берия. Стара история, която щеше да разбуди настоящето. От него щеше да научи имена на участвували в конспирацията хора от американска и от руска страна. Хора, които сега, години по-късно, бяха на път да хвърлят света в катаклизъм.

Фьодор Дунаев работел в тайната служба на Сталин, предшественицата на КГБ. Бил един от доверените агенти на Берия, толкова доверен, че през 1953 година го изпратили в Чикаго с мисията да тероризира една възрастна жена — Ана Зиновиева. Да се опита да измъкне от нея важен документ.

Те, най-свирепите агенти на Берия — така казал Дунаев — били трима. Единият бил Фьодор Дунаев. Друг загинал по време на чистката непосредствено след смъртта на Сталин. Смятало се, че третият, Осип Вишински, все още живее в Съветския съюз. След екзекутирането на Берия Дунаев избягал — знаел, че дните му са преброени.