Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Пенсионираният агент от ФБР изглеждаше към седемдесетгодишен. Беше тлъст, с кръгло коремче, което се издаваше като балкон над колана от черна кожа. Съпругата — дребна жена с пепеляворуса коса — се появи колкото да каже здрасти и изчезна на горния етаж да гледа телевизия. Къщата беше мъничка, в стил ранчо, с идеален правоъгълен жив плет отпред и безупречно подстригани тревни площи.

Първата работа на Пола сутринта бе да издири адреса и телефонния номер на Поуг. Беше излязла от къщи много преди Стоун да се събуди, вероятно защото и двамата се чувствуваха неловко от това, че са се любили.

После Стоун се беше обадил на Поуг и му бе казал, че работи заедно с директора на ФБР върху книга за най-изявените служители и че той, също е в списъка. Стоун разчиташе, че Поуг няма да има достатъчно време, за да се обади на някого.

— Трябва да успея за самолета след два часа — бе му казал той, — а това едва ли ще ни отнеме много време. — И Поуг неочаквано бе приел.

— Съгласен съм — каза Поуг с широка усмивка, махна целофана от кутия „Марлборо“, извади цигара и я запали. — По времето на Хувър ФБР беше тайфа от страхотни герои. Не като некадърниците със захаросаните задници, които се мотаят там днес, разбирате какво имам предвид, нали?

Стоун кимна и се усмихна дружелюбно. „Ще го слушаш още десетина-петнадесет минути — каза си той. — Ще го изтраеш. Седнал си тук и разговаряш с човека, ходил в Москва да събира информация за собствения ти баща, човека, представил доказателства, за да изпратят Алфред Стоун във федералния затвор. Бъбриш си с него сякаш сте братя от Ордена на елените на някоя сбирка.“

Накрая намери удобен момент. Попита между другото дали Поуг няма нещо общо с прословутия случай Алфред Стоун.

— Дали имам нещо общо с него ли? — моментално откликна Поуг. — Лично го разследвах.

— Впечатлен съм — рече Стоун и се усмихна. Копелето му с копеле. — Вие ли бяхте човекът, който е спипал онзи тип Стоун да се среща с руска шпионка в Москва?

Поуг скромно наведе глава, а после я вдигна и изпусна дима на равна струя.

— Значи така. — Той огледа като опитен разказвач сякаш в стаята имаше още някой. — Участвувал съм в почти осемстотин случая. Но точно този си спомням до най-малката подробност. Той стана причината да тръгна от най-ниското стъпало нагоре по стълбата. Бях в отделението за борба със съветския шпионаж. Бяхме по следите на мрежа комунистически шпиони: Клаус Фукс, семейство Розенберг, Алфред Стоун. Започна се, когато през войната разчетохме някои от секретните кодове на руснаците. Тъкмо бе изтекъл изпитателният ми срок и още се обличах с бяла риза, шапка със спусната периферия и този род неща. Веднага щом разбрахме, че помощникът на Леман заминава за Москва, на мен ми бе възложено да го следя. Да видя дали ще се срещне със същата жена, с която се бе срещал и шефът му, разбирате ли? — Усмихна се и от устните му излезе дим. Макар че едва ли издаваше някаква тайна, маниерът му подсказваше, че нарушава куп правила и ограничения. — Знаете кой с Уинтроп Леман.